Сезонността в живота...

Живота ни кара да изпитваме най – различни трудности... някои споучливи и мъдри,а други болезнени...с големи щети. Болезнените колкото и да ни боли и да ни е тъжно, точно те, ни отправят към живота и ставаме по–добри, защото се опитваме да не ги повтаряме, а точно обратното да ги поправяме....

Понякога животът ми много напомня на лабиринт...лабиринт, от който винаги търся изход и никога не намирам...вървя,боря се, не се предавам,търсейки и вярвайки, че ще намеря изхода...и в следващия момент правя погрешен завой...и отново съм там-насред нищото...обезсърчена,разочарована, безсилна...обзема ме чувството, което така силно ме кара да се предам...за да в следващия момент да видя "светлината", която отново разпалва желанието да се боря, желанието да опитам още веднъж с надеждата, че този път ще се справя и ще стигна до изхода....


Днес проведох един от най-важните и трудни разговори в живота си...доста често взе да ми се случва... и отивайки си се чувствах някак свободна...бях казала всичко онова, което ме оковаваше и не ми позволяваше да продължа по пътя, по който ме водеше сърцето ми...

Вървях и гледах небето...беше ясно...на места имаше големи черни облаци...но те бяха просто натрапници...натрапници, които по никакъв начин не отнемаха от красотата на гледката...какво пък...вятърът скоро щеше да ги издуха...



Вървях и си мислех...всеки ден се сблъскваме с грозната страна на живота...с хора...или по-скоро мижатурки!...мнозина от нас позволяваме тези лоши натрапници да се месят в живота ни, да ни "инжектират" от отровата си, а именно негативната си енергия и да помрачават щастието ни...Позволяваме им да се вкопчат в нас, до такава степен, че на практика отърване от тях няма...те сякаш ни завземат и ни правят част от тяхната мрачност...

Мислех си...как хората казват, че след всяка нощ идва ден...как след всеки момент на тъга, следва момент на радост...как животът е като природата...със своите сезони...меланхолията на есента, студът на зимата, животът на пролетта и радостта на лятото...четирите сезона са неизбежни...просто трябва да ги изтърпим...да понесем лошата страна на всеки от тях, но междувременно да се радваме и на красотата, която носят със себе си...

...есента и зимата при мен отминаха и смятам да се порадвам на пролетта и лятото, за да когато студът и меланхолията настъпят отново да съм по-силна и подготвена за тях...

Мислите, че се храните?...Уверявам ви, че гладувате!

В съвременния свят на технологии и забързан начин на живот „бързата храна” няма нужда от представяне. Всеки от 2годишно дете до пенсионери ѝ се наслаждава при всеки удобен случай. И защо не? Тя е вкусна, евтина и налична по всяко време и на всяко място през деня. Само едно телефонно обаждане и обядът пристига. Какво повече да искаш, когато животът ти е толкова забързан.

Факт е, че “бързата храна” е много вкусна, но има една подробност. Тя има доста ниски хранителни стойности, що се отнася до необходимите на организма микро и макронутриенти. Това я прави доста нездравословна .

Съществуват 40 хранителни съставки, които не могат да бъдат образувани в организма. Това са мастни киселини ,15витамина,14минерала, 10 аминокиселини . Те са необходими на организма за нормалното му функциониране. Чрез тях тялото ни синтезира приблизително 10,000 различни компонента, жизненонеобходими за поддържането на добро здраве. Всички 40съставки „работят” заедно и липсата на която и да е от тях, води до намаляване на репродукцията на останалите.

Ядейки всичкия този джънк, не успяваме да си набавим горепосочените микро и макронутриенти. Този тип хранене ни набавя наситени и транс мазнини,натрии и захар.

Наситените и транс мазнините, които се намират в джънка се разпръсват в организма и водят до изграждане на мазнини в кръвта, увеличавайки кръвното налягане. Тези мастни натрупвания запушват артериите и увеличават риска от сърдечносъдови заболявания.

Прекомерното количество натрии увеличава обема на кръвта. Голямото количество сол в тялото води до задържане на вода. Кръвта задържа солена вода и увеличава кръвното налягане. Организмът се нуждае от малки количества натрии, за да функционира добре(около 2400милиграма на ден). Когато консумираме по-голямо количество, балансът между приема и отделянетона течности се нарушава. Бъбреците не могат да преобразуват излишъка и това води до болести на бъбреците.

Рафинираната захар се свързва с влошаване здравето на зъбите, защото захарта води до разпадането на калция. Това значи, че излишъкът на захар не само че причинява кариеси, но ви излага на риск от остеопороза. Захарта се складира в черния дроб, като глюкоза, но той може да задържи само определено количество. Останалата захар навлиза в кръвта, като мастни киселини, които тялото складира, като мазнини. Прекаленото ядене на сладки неща ви кара да дебелеете. Така натрупаните мазнини са трудни за изгаряне и могат да доведат до затлъстяване, сърдечни болести и други.

Може би ви прави впечатление как голяма част от хората, когатоса гладни грабват първото нещо, което им привлече погледа. В повечето случаи това се оказва някое подобие на храна, а именно сандвичи,дюнери, пържени картофи и всевъзможни сладкиши. Изяждайки тази храна се предполага, че трябва да сме задоволили глада си и да се върнем към обичайните си дейности. Дали на практика се случва така? Ако вие сте един от тези хора, може би сте забелязали как малко след като сте погълнали цялата тази храна, отново изпитвате желанието да изядете нещо. Или пък общоприетото разбиране, че след като ядете е нормално да почувствате умора и да ви се прииска да си легнете...

Всъщност повторният ви глад и умората са провокирани от качеството на храната ви. Гореспоменатите лакомства нямат голяма хранителна стойност за организма ви. Те само пълнят стомаха ви, залъгвайки ви за час-два, че сте се нахранили, но на практика организмът ви не е получил необходимите си микро и макронутриенти, за да функционира и се появява парадоксът, че независимо от количеството храна, което сте изяли, организмът ви гладува. Последствие от лошата храна е и високото ниво на инсулин в организма. Инсулинът е анаболен хормон,който тялото произвежда, за да „потуши” високите нива на кръвната захар. Кръвната захар се повишава, когато се нахраним и главно от храни богати на въглехидрати. Високото ниво на инсулина е последвано от неговия спад, което води до чувсво на умора. Ето от къде се появява желанието ви да си подремнете след като сте обядвали.

Когато се храним балансирано и ядем качествена храна, тези постоянни инсулинови пикове и спадове могат да бъдат избегнати. Това неминуемо ни кара да се чувстваме по-добре,по-бодри,във форма и напълно жизнени и работоспособни през целия ден.

Затова не бъдете лошите „шефове” на организма си, карайки го да гладува, а същевременно изисквайки от него да работи на пълни обороти. Помислете какво бихте могли да направите, за да премахнете вредните навици просто да изядете нещо и на практика да почнете да се храните.

Обичай ме като Малкия принц

"Любовта, която раздаваме е единствената любов, която запазваме." Елберт Хъбард

В последно време чувам разни коментари на хората около мен, които ме карат да се замислям...какво всъщност значи да обичаш...
Ако се огледате ще забележите, че май няма човек, който да се чувства достатъчно обичан. Всеки винаги се смята за недооценен. Смята, че дава повече отколкото получава. Но дали не е точно там проблемът?... правим нещо за другите, защото непременно очакваме те да отвърнат със същото?

Хората все броим и пресмятаме какво и колко получаваме от другите, до каква степен близките ни достигат очакванията ни, вместо да си даваме сметка, че в този момент ние можем да дадем някому.

Може би светът щеше да е по-хубав, ако живеехме според принципа "Дай, защото някой има нужда от теб" ,а не "Дай, за да ти дам"... но егоизъм...човешкият егоизъм е безграничен...

Истината е, че причина за повечето ни страдание са именно очакванията ни...очакваме прекалено много от другите. Всяко наше действие се оповава на това какво очакваме да получим в замяна...

Предполагам, че всеки има някакво хоби...хоби, което му доставя удоволствие. Замислете се как когато правите това, което ви доставя удоволствие давате всичко от себе си без и през ум да ви минава какво ще получите...давате, защото ви харесва,кара ви да се чувствате добре и щастливи. Защо не правим същото и в отношенията си към хората? Защо не даваме частица от себе си просто, за да направим някого щастлив... имаше една поговорка, че щастието е в това да даваш, а не да получаваш...

Замислете се за обичта към децата си... вие ги обичате независимо от поведението им. Готови сте да направите всичко за тях, независимо какви ще са последствията...готови сте да дадете всичко в името на щастието на детето ви...и макар и децата често да са неблагодарни вие продължавате да ги боготворите...така както Малкият принц е боготворял своята бодлива роза,въпреки неблагодарното ѝ отношение. Да обичаш значи да даваш, не да чакаш да получаваш. Не да мериш колко твои жестове към другите се равняват на жестовете им към теб!... истинската цена на любовта е любов...

Често ще чуете хората да говорят , как нечие поведение е следствие от обкръжаващата го среда. Такива са слуховете, когато някой прегреши и този аргумент се използва, като извинение за лошата постъпка, сякаш човекът не е имал право на избор и е бил принуден "да стане, като другите". Дали обаче е така?

Ако това твърдение беше вярно, може би десетки от най-известните личности в нашето съвремие нямаше да са постигнали и половината от успехите си, защото е трябвало да бъдат "погълнати" от вредящата им заобикаляща ги среда! Всичко в живота опира до избор!А изборът го правим НИЕ!

Някои събития в живота правят избора доста по-труден, но не го неутрализират! Хората трябва да носят отговорност за това което им се случва или това, което не е могло да им се случи. Ако веднъж за винаги проумеем това, ще разберем, че ние самите сме отговорни за начина по който протича животът ни, и че сами градим бъдещето си чрез решенията, които взимаме. Да, лоши неща се случват и ще се случват! Понякога не можеш да избягаш от сполетяващото нещастие, но винаги имаш контрол над това как реагираш на нещата, които ти се случват. Всеки път, когато колата ти се развали на магистралата и се налага да изминеш 10километра пеша до най-близката бензиностанция, помисли за инвалида, който би дал живота си, за да е на твое място и да извърви тези километри. Когато имаш тежък ден на работа, помисли за хората, които изобщо нямат такава. Когато близките ти, те ядосват помисли за самотния човек, който би дал всичко да има някой до себе си! Приемай лошите неща, които се случват с усмивка, защото именно те те правят по-силен и са те направили човека, който си днес.

Точно това отношение към живота-вярата, че моите решение директно влияят на качеството на живота ми, ми помогнаха да се преборя с редица трудности, които ми се изпречиха на пътя. Вярвам, че трудолюбието води до успех. Тежката работа е трудна задача и повечето хора предпочитат да намират оправдания и да бягат от отговорност, вместо да си признаят, че предпазливостта и страхът с който живеят ги водят по лесния път...път който не води никъде където си заслужава да отидеш! През целия си живот тези хора са взимали решенията, които са изисквали по-малко усилия и животът им е отражение на това. Толкова по-лесно е временно да избягваш проблема, отколкото да се изправиш срещу него и да го решиш! Истината е че получаваме от живота, толкова колкото влагаме в него!

Преодоляла съм доста тежки моменти в живота си. Знам какво е да загубиш родител. Знам какво е мечтите ти и всичко, за което си живял да рухне за секунди. Знам какво е да СЪЩЕСТВУВАШ без цел. Знам какво е да имаш нужда някой да ти подаде ръка, когато си затънал, а да намираш смао хора, които да те тъпчат още по-надолу. Знам какво е чувството да изгубиш обичта на човекът, на който си се възхищавал цял живот...знам какво е да се чувстваш самотен, когато си заобиколен от десетки хора...

Знам какво е да си мислел да се самоубиеш, защото проблемите ти изглеждат толкова ужасяващи и нерешими. Чувствала съм се толкова самотна и изгубена в проблемите, че единственото ми желание е било да спра да чувствам болката...Знам какво е вътрешно да изпитваш всичкото това страдание и разочарование, а външно да се преструваш, че всичко е наред и да носиш дежурната усмивка.

И знаете ли какво? Не го казвам, за да търся състрадание. СИгурна съм, че има стотици хора, които имат много по-труден живот и са преодолели много по-лоши неща. Всъщност ЗНАМ ГО! Казвам го , заради хората, които мислят, че лошите неща които им се случват са края на света. Повярвайте ми...ГРЕШИТЕ! Всичко има причина да се случва по начина по който се случва! Сега може и да не виждате причината, защото очите ви са пълни със сълзи, погледът ви е толкова замъглен и не можете да видите реалността, но в бъдеще ще разберете, че това което ви се отнема е защото нещо много по-добро ви очаква занапред!

Благодарна съм за лошите неща, които са ми се случили, защото те ме направиха по-силна. Научиха ме да оценявам малките неща в живота и да им се радвам. Научиха ме да се наслаждавам на всеки един момент от живота ми и да не приемам нищо за даденост....и най-важното да имам надеждата, че независимо какво се случва днес, утрешният ден ще бъде по-добър!

Защо да пробваме crossfit?

През последните 12години спортът е неизменна част от живота ми. Тренирала съм най-различни неща от карате до плуване. Обичам движението и динамичността в спортовете. Когато бях малка бях голям противник на фитнеса. Изглеждаше ми прекалено статично и скучно. След като контузията сложи край на великите планове и мечти свързани с баскетбола се лутах и не знаех точно какви цели имах в живота. Единственото нещо, з акоето бях сигурна е че исках спортът да ми бъде спътник до края на живота ми. Единствената идея, която ми хрумна тогава беше да стана фитне синструктор и някой ден с малко повече труд и късмет д аимам собствена фитнес зала. Временно това беше моята цел номер едно, до момента в който...

....се появи Кросфит-а. Откакто за първи път прочетох за този спорт, моментално се влюбих в него. За разлика от традиционните тренировки във фитнеса, чрез които получаваш мечтаното тяло, кросфита ти помага да внесеш една промяна в себе си, която започва отвътре навън.

Получава се нещо, като със спортната кола. Веки иска да я има! Фитнесът ти помага да получиш визията ѝ, но не ти дава възможността да използваш качествата ѝ! Да, може и да получиш хубаво и релефно тяло,широк гръб и стегнат задник, но ще успееш ли да избягаш 5километра, да скачаш на 70сантиметрово трупче, да се набираш, да правиш лицеви опори, да спринтираш и т.н.?...Не! ДОкато кросфита ти помага да развиеш точно тези качества, а добрата визия е просто следствие от всяка една промяна,която настъпва в теб!

И не на последно място кросфитът отнема доста по-кратко време от дългите и отегчителни часове прекарани върху бягащата пътечка,по-ефективен е и по-забавен! Така че, ако търсите начин да влезнете във форма, но нямате много свободно време...кросфита е вашето решение! :)

Промени себе си, за дa помогнеш и на децата си

Седях на една пейка в парка и гледах хората и децата, които минаваха покрай мен. Изумително е колко голям процент от тях са с наднормено тегло, но още по изумителното е колко от тях не правят нищо, за да подобрят състоянието си, а правят всичко, за да го влошат. Какво "по-хубаво" от прекрасна разходка, с любими хора и с пакет чипс, пуканки или фунийка сладолед? Пълна идилия!

Странно е как още от ранна възраст родителите ни, ни изграждат навици, които в последствие се оказват пагубни за нас. Дали ще е навикът да ядем чипс и бисквитки пред телевизора, докато погълнати от телевизора не усещаме колко храна поглъщаме. Дали ще са дежурните пуканки и голямата кола, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да ядем когато сме на кино. Пицарията, която трябва да посетим, за да отпразнуваме току що отминалата ни шоупрограма в училище и други подобни.

Точно в това се корени проблемът на обществото ни днес. В миналото хората са асоциирали храната, като гориво за организма, така че да им помага да издържат на тежкия и изнурителен физически труд. Какво правим ние днес? Свързваме храната с удоволствие! Винаги когато посегнем към някое лакомство, ние подсъзнателно не изпитваме нужда от самата храна,а просто нуждата да изпитаме положителната емоция, с която свързваме този деликатес. Това ни е кодирано още от детските години. Кой не обича да ходи при баба,когато е малък? Баба винаги позволява да прваиш каквото си искаш и наред с това ти приготвя десетки вкусотии, които да те ангажират докато си играеш.

Друг е въпросът и какъв пример дават родителите. Нека разгледаме първо семейството, тъй като взаимоотношенията на родителите и примерът, който дават играят изключително важна роля в живота на детето. Те са пръв образец на междуличностни отношения, който децата възприемат и именно те формират навиците и мирогледа им.

Според изследвания 75% от децата на родители с наднормено тегло, също са „обречени” да наследят фигурата на роднините си. Ще кажете „Естествено, все пак е заложено генетично!”. Но дали всъщност нещата винаги опират до наследственост или има и други причини, които са очевадни, но ние подминаваме в желанието си да намерим оправдание за състоянието си? Ако всяка сутрин се отбивате в Dunkin Donuts, пробвате всичките им донъти,браунита,нови напитки пълни със сметана и захар, после на обяд се отбивате да похапнете пица и сладолед, а за вечеря минавате през KFC да вземете хрупкавите, вкусни пилешки крилца и единственото здравословно нещо в храната ви е листенцето маруля в сандвича от McDonalds който сте хапнали на среща с приятели,как бихте очаквали детето ви да иска да яде плодове,зеленчуци,ядки и месо? Та нали вие сте неговият идол и пример за подражание!?. Ако искаме децата ни да имат по-добър живот и да се чувстват здрави и пълноценни, трябва да променим първо себе си и начина по който им влияем и тогава можем да постигнем успех и с тях.

Миналата седмица отидох на село да видя баба ми. Там беше 10годишната ми братовчедка, която има проблеми с теглото. Малка е, а уж все е на диети...какви ти диети, само като гледах колко вредна и некачествена храна яде ми се искаше да направя нещо, за да ѝ помогна...и несъзнателно успях! Имам навика, когато не изпитвам физическа нужда да ям(т.е. не съм гладна), но изпитвам умствена нужда(т.е. лакомията в мен се обажда), да си взимам някоя сурова чушка,краставица или морков и да ги ям.

Братовчедка ми първите дни ме гледаше с любопитство и ме подпитваше, защо го правя. Аз ѝ обясних и на втория ден, вместо да посегне към бонбоните на масата, тя отиде до хладилника и си взе една краставица, обели я и много прилежно си я наряза. Бях много щастлива, като видях, че бях предизвикала някаква положителна промяна в храненето ѝ. А представете си, ако всеки ден вкъщи има някой, който да ѝ дава положителен пример относно храненето! Мисля, че тогава излишните килограми биха останали в миналото...

Причините за затлъстяването могат да бъдат намерени на още много места, но все трябва да започнем промяната от някъде. В света има около 45милиона деца до 5 годишна възраст, които страдат от затлъстяване и тенденцията е да се увеличават. Нима искате това да бъде бъдещето на децата ни? Да бъдат роби на храната? Нека всеки да се опита да тръгне по пътя към по-здравословен живот, а от там да се надяваме, че и децата ни ще станат наши спътници в това пътешествие.

Защо тренирам..

Всеки ден се сблъсквам с различни хора, с различни интереси,различни мечти,цели,виждания за живота! Често ми задават въпроси от сорта на "Защо тренираш толкова много?","Не може ли днес да пропуснеш тренировка","Защо си причиняваш това, можеш да се контузиш!", " Как може да ти харесва да тренираш до изтущение?" и т.н. Всички тези въпроси ме провокираха да си излея душата и да кажа, защо го правя!

Спорта винаги е бил в кръвта ми! Първо беше баскетболът...обожавах шума на мрежичката,когато вкарам кош; звука на топката при допира ѝ с настилката...чувството преди всеки мач, желанието да дадеш всичко от себе си, да покажеш какво можеш и да помогнеш на отбора да победи! Разочарованието след провала и последващия ентусиазъм да тренираш още по-усилено, за да следващия път да оправдаеш очакванията си, чувството на умора след тренировка, което ти напомня, че си се потрудил, чувството след всеки мач, че си оставил частица от себе си на терена... обичах всичко това! Правеше ме толкова щастлива!

Последва плуването! Само когато стоиш отстрани на басейна и гледаш водата, някак те привлича...когато видиш как другите дават 100% от себе си, тренират до изтущение в името на някаква цел, мечта, която преследват...това някак те кара да изпитваш желание и ти да станеш част от нещо толкова голямо. Всеки път, когато отидех на басейна, знаех, че нямам шанс да постигна и 1/4 от това, което постигнах в баскетбола. Всеки питаше,защо тренираш толкова много,като няма да ставаш олимпийска шампионка... Гледах ги и се чудех,защо трябва да правиш нещо,заради някаква награда,медал,купа,пари? Не може ли да го правиш просто, защото ти харесва и ти доставя удоволствие? Това беше и причината да го правя. Обичах чувството да се състезавам със себе си, всеки път да се опитвам да подобря времето си, техниката си, издържливостта си...и защо го правех? Ами защото ми харесваше, хубаво е да виждаш, че напредваш в нещо,макар и да си далече от звездите... Исках да видя просто до къде се простират възможностите ми, защото аз съм от хората, които прекалено много си вярват! ;) Аз съм непоправим оптимист и винаги мисля, че когато се захвана с нещо имам силите да го постигна, колкото и време и усилия да ми отнеме...

А сега, дойде ред на кросфита...Тук вече има и нещо, което ме връща към "славните" години на баскетбола... Плуването беше коренно различно от моята "любов"-баскетбола...а кросфита ми напомня за физическата подготовка преди началото на всеки сезон...е кросфита е доста по-натоварващ, но пак ми напомня за едно хубаво чувство, което съм изпитвала в миналото. Обичам да тичам,да скачам,да клякам, да се мъча на халките и на лицевите опори. Хубаво е когато подобриш времето си на някоя тренировка, когато видиш, че имаш прогрес и вече не тичаш, като фламинго, което всек имомент ще разпери ръце и ще полети. Хубаво е когато се научиш да клякаш правилно, а не все едно си получил шут в дупето и си полетял към земята...

И след всичко, което изписах,правя го не за медали,купи, слава и признание, а просто защото ме прави щастлива.Просто защото ми носи удовлетворение и защото искам да видя до къде ще ми стигнат силите! :)

Да дадем шанс на CROSSFIT-a

Вчера вечерта стана 19:30 и беше време кросфит маниаците да се съберат на Раковски. Както винаги подраних доста, но този път сестра ми беше с мен и времето мина бързо. Започнаха да идват машините...и когато "дежурните" лица бяха на стадиона мислех, че ще почваме...но изведнъж започнаха да прииждат още хора...този път се събрахме доста голяма групичка. Всеки път нараства броят на хората, които идват да тренират и това много ми харесва!

Сестра ми(Габи) влезна в ролята на фотограф, макар че Киро и Ефо( треньорите) на няколко пъти се опитаха да я накарат да остави фотоапарата и да се присъедини към рейнджърите! ;) Този път не успяха, но мисля, че следващия път Габи пак ще е на стадиона, но този път ще е на "арената"!

Габи направи доста снимки и като се прибрахме ги качихме във facebook. Не очаквах снимките да предизвикат такъв ФУРОР, но определено интересът към тях беше доста голям! Имам доста приятели спортисти, тъй като съм се занимавала с няколко различни спорта и дори те бяха впечатлени и заинтригувани от кросфита. Получих доста съобщения с въпроси какво е кросфит, кога са тренировките и т.н. Доста хора изявиха желание да дойдат на стадиона и да се пробват! Надявам се наистина още хора да дойдат и да се присъединят към нас, защото кросфит-а не е просто спорт, то си е направо религия и начин на живот! :)

Освен, че подобрява физическата подготовка и визията, кросфита подобрява и здравето! Преди да сте започнали да се оправдавате как ви боли кръста, коляното или глезена и как няма да можете да обърнете гумата, да вдигнете пудовката или да скочите...елате на стадиона, а аз ви гарантирам, че Киро и Ефо ще ви опровергаят и ще ви покажат не само как нищо няма да ви заболи, ами даже ще почнете да се чувствате по-добре! :)

Ще се радвам, ако следващия път се появят още бъдещи МАШИНКИ на стадиона! :) За тези, които се интересуват тренировките са от 19:30 всеки вторник и четвъртък и от 09:00 в неделя. :)

Спортни абсурди на стадиона...

Вчера сутринта отидох на стадиона, за да получа поредната си "доза" кросфит. Поразкърших се, за да загрея, докато чаках Киро(най-добрият треньор на който съм се "натъквала" :) ). Той дойде и почнахме да тренираме. От известно време на стадиона почнаха д атренират и футбоистите на "Спартак МВР". Не искате да виждате тренировките им! Горките хора! Само си губят времето на стадиона! Изглеждат, като групичка отишла на дебелариум. Като ги погледнете как лежерно се мъкнат по терена и се чудите, защо изобщо си губят времето там, вместо да правят нещо по-продуктивно. Мързели, ще кажете вие! Дали обаче?!. Само в липсата на мотивация и точно дефинирани цели ли се корени причината за тази жалка гледка или има и други виновници?

...в случай, че не сте се досетили, аз ще ви помогна да разгадаем тази мистерия. Мистерията наречена ТРЕНЬОР! Както споделих, от известно време с Киро наблюдаваме как протичат тренировките на футболистите. Като погледнете наставника им, ще решите, че този човек излежава по задължение присъдата си на терена! Една сутрин беше събрал отбора и възмутено ги попита " Наистина ли никой от вас не се сети да купи вестник?"... вестник? За какво му е вестник по време на тренировка? А, да! Забравих, че задачата на треньора е да е в крак с трансфера на чуждите футболисти, а това дали състезателите му тичат, като фламинго, скачат, като жаби и ритат, като ученички е просто детайл....

Да изместим погледа от терена за момент и да се прехвърлим на пистата... там едно високо стройно момиче, тича сякаш всеки момент ще ѝ се разхвърчат "гайките" и ще се разглоби...а нейната треньорка ВСЕОТДАЙНА, както винаги...СИ ЛАКИРА НОКТИТЕ??? Вцепенение... не знаех да се смея или да плача! Трябваше да видите това! Тази жена седеше на една пейка, разперила пръсти и много грижливо оправяше френския си маникюр, докато състезателката ѝ връткаше обиколки до припадък...

Да се качим по стълбите на стадиона и да отидем на алеята, където някакво СВЕТИЛО "колекционира" парите на хората... това е една дама, при която всяка сутрин в рамките на два часа идват три жени, които се надяват да заякнат и да преборят упоритите килограми! ...и как протича една тренировка...ами като ги гледам се чудя дали се учат да пазят баланс върху килимче и да летят над стадиона, като Аладин или си мислят, че тренират? Трябва само да видите как правят напади... мислех, че една от жените ще забие нос в земята, като Уди кълвача...

Мисля да спра до тук с примерите на ВСЕОТДАЙНИ родни треньори и да попитам ТЕ ШЕГУВАТ ЛИ СЕ? Нима всички са последователи на някоя от книгите "Как да забогатеем максимално бързо, с минимално положени усилия"?... не по-скоро имат договор със здравната каса и се опитват да съсипят здравето на колкото се може повече атлети, за да запълнят банковите си сметки... Какъвто и да е случая... картинката е жалка! Винаги съм се чудила на хора, които избират нещо за своя професия, а се отнасят с такова безхаберие към нея... Целта на треньора и целите на състезателите трябва да са в синхрон и те взаимно да си помагат за постигането им. Трябва да се уважават, а уважението идва със загрижеността за другите! Здравето на атлетите, правилното изпълнение на упражненията и подкрепата, трябва да бъдат приоритет за всеки треньор! Има време да се лакирате или да прочетете вестника...

Гледайки тези абсурди в спорта, се радвам, че попаднах на Кирил Любенов и той е мой треньор. Не мога да направя и едно движение по време на тренировка, без то да бъде уловено от зоркия му поглед. На тренировка чувам по хиляда пъти "движи си ръцете покрай тялото","внимавай колената ти да не са навътре","прехвърляй си тежестта на петите" и т.н. ...и знаете ли какво? Имам по-голям прогрес от всякога и на всяка тренировка давам максимума от себе си! Помните ли "мързеливите и демотивирани" футболисти?...мисля, че ако и те имаха треньор като моя,който да седи до тях по време на тренировка и да им помага, щяха да ходят на тренировка със същия ентусиазъм и мотивация, с които ходя аз!

Здравословното хранене-подарък или проклятие...

Вече трета седмица спазвам Палео диетата си. В събота имах "отклонение" и реших да хапна малко сладки и тестени неща...е изядох ги, но дали ми беше вкусно? Категорично НЕ! Не мога да повярвам, че всичките шоколадови изкушения и мазни, ВКУСНИ, тестени неща, за които преди убивах човек, вече не ми доставят удоволствие! Това е голямо постижение за мен, откакто се храня здравословно!

Преди година и половина, с отбора бяхме на лагер в Сандански. Имах една съотборничка, която тренираше в Spider sport и стриктно следваше високомазнинна диета. Една седмица старателно я наблюдавах кога и какво яде и ми стана доста интересно. Когато се прибрах в СОфия се поразрових в интернет и тогава започнах да се интересувам от здравословно хранене.

В началото ми беше доста трудно, тъй като лошите навици да се тъпча с "вкусотии" бяха трудни за изкореняване. Издържах няколко дена да се храня добре и после буквално се освинвах! :) Тъпчех всевъзможни тестени и сладки неща. Така постепенно няколкото дни, станаха седмица, две,три,месец... и така свикнах да се храня правилно. Веднага ще кажете "Защо е необходимо да се измъчваш така?Нали един живот живеем!"...но всъщност за мен мъчението беше само началото! Сега не го приемам, като лишение, когато излизам с приятели и те набиват хамбургери, донъти и сладолед и с претъпкана уста ме питат, защо не се присъединя към тях, аз блажено се усмихвам и им казвам, че вече не ям такива неща. И дали им завиждам, че ядат всички тези кулинарни "шедьоври"? Съвсем не! Всеки път, когато видя някой да яде такива вредни неща, все повече се радвам, че направих правилния избор и превърнах здравословното ядене в начин на живот. За мен това не е поредната диета, мъчение или лишение, а просто начин на живот!

Вчера вечерта се видях с едни приятелки и тъй като знаех, че ще навестим някой ресторант за бързо надебеляване...така де хранене,вечерях преди да излезна! Те естествено си взеха хамбургери и пържени картофки, придружени от голяма "тонизираща" кола! Аз си псоръбвах вкусното кафе и минералната вода, когато една от тях ме попита: "Добре де, ти защо не ядеш всичко? Какво всъщност ядеш?" Аз ѝ казах, че не ям "всичко", защото смятам, че пържените и панираните храни, които те ядат са вредни и обясних какво ям, при което тя довършвайки дозата си "зеленчуци"-пържени картофи, възкликна " Ама ти знаеш ли месото колко е вредно?!." ... нямах думи! Човек вечерящ в McDonald's ми обясняваше как печената ми пилешка пържола е вредна!?

Да се върна на Палеото! През тези три седмици, започнах да се чувствам много добре. Имам повече сила по време на тренировки, безсънието, което ме измъчваше през последната година, вече е минало, а проблемите с желязото започват да отшумяват! Не знам длаи е внушение, но този начин на хранене много ми допада и очевадно влияе добре на живота ми! Мисля, че се превръщам в поредния заклет фен на начина на хранене на предците ни и призовавам всеки, който има желанието да е здрав и да се чувства пълноценен и жизнен да пробва тази "диета"!

Променете яденето, а от там и живота си...

Новата ми страст кросфит-а, започва да става все по-голяма част от живота ми. Минаха не повече от три седмици от първата ми тренировка и не искам, това което ще кажа да изглежда като прибързано заключение...но кросфит-а беше промяната от която животът ми имаше нужда! Последната година сякаш загубих себе си... Всъщност откакто спрях да играя баскетбол, непрекъснато се лутам в опит да намеря нещо, което да запълни празнината, която баскетболът "остави".

Мислех, че плуването беше нещото, което ще заличи този белег, но нещата се оказаха малко по-различни. Плуването ми даде много...и знаете ли кое беше най-ценното?...срещнах един от най-прекрасните хора, които човек може да има честта да познава. С негова помощ разбрах доста неща и мисля, че си изградих различни виждания за живота и честно да ви кажа съм много доволна от начина по който гледам на нещата сега!

Да се върна на кросфит-а...след като последната една година се бях вкопчила в плуването смятайки, че това е моят заместител...бях затънала толкова много, че на моменти се чувствах в безизходица. Анемията влошаваше още повече нещата. Влезнах в еидн порочен кръг, излизан еот който не виждах... но както са казали хората, най-хубавите неща се случват, когато най-малко очакваш!

Един ден нямаше какво да правя и гледах филма за миналогодишните Кросфит игри и ме обзе желание и аз да се опитам. Така отидох на стадиона и още след първата ми тренировка, сякаш нещо което отдавна съм изгубила и което ми беше липсвало толкова време се върна отново! И чувството беше...невероятно!

Така реших да дам шанс на кросфит-а и се отказах от плуването! Започнах да чета повече за новата ми "религия" и реших, като ще се правя на кросфитър поне да го направя. като хората и почнах Палео диетата. За тези, които не знаят какво е, този хранителен режим се базира на начина на ядене на предците ни, а именно месо,ядки, плодове,зеленчуци и семена. Та започнах да е храня така и вече от една седмица следвам този режим и мога да ви кажа, че се чувствам изключително добре. Покрай анемията от месеци се чувствам изтощена и безсилна, а сега макар още да не съм се излекувала напълно се чувствам много по-здрава и енергична.

Замислих се как предците ни не са страдали от всички тези болести, които ни измъчват днес. Защо ли? Ами може би, защото храната им е била чиста и естествена, а не изкуствено създадена и бъкана с вредни химикали... Купуваме тонове лекарства, даваме стотици хиляди, даже милиони за медицински изследвания, с надеждата да открием лек за "убийците" на 21век, борим се със зарази и бактерии, а всъщност причината з алошото ни здраве се корени смао и единствено в нас самите или по-точно в храните, които всекидневно консумираме.

Смятам, че повече хора трябва да вземат елементарното решение да се хранят здравословно и така ще се подобри не само здравето, а и животът им...защо съм толкова сигурна ли? Ами защото моят се промени!

Единственият случай когато си над другите, трябва да е когато им подаваш ръка да се изправят!

Вчера сутринта се събудих и нямах търпение денят да започне...имах много хубави планове! Точно привършвах закуската си, когато телефонът ми звънна. Беше баба ми! За съжаление новината не беше толкова хубава...каза ми, че е паднала по стълбите и се е ударила. Аз веднага отидох да я взема и я закарах в болницата. В началото лекарите мислеха, че си е извадила рамото, но след снимката се оказа, че си е счупила рамото на няколко места и ще се наложи да я оперират и да и сложат пирон.

Тук е мястото да направя една уточнение и да кажа, че баба ми и дядо ми живеят сами... доста весели хора БЯХА!...Преди няколко седмици се наложи да ампутират крака на дядо ми! Той рухна психически и категорично отказваше д аправи всякакви опити да се изправи...той сякаш с еотказа да живее и реши просто да съществува! Всички почнаха да го съдят как нямал грам воля, как го мързяло и т.н. Седях и ги гледах недоумявайки как е възможно да говориш така на човек, който е прекарал последните 73години в перфектно здраве и никоге не е пил дори аспирин... и изведнъж е загубил единият си крак... Включително и баба ми непрекъснато го укоряваше и на моменти му казваше доста сурови неща! Те някак не с еопитваха да се поставят на негово място, а дори и да правеха минимални опити...и сто тояги на чужд гръб са малко!!!

Докато стоях с баба ми в болницата и чаках си мислех, че винаги когато не разбираш, защо човек постъпва по даден начин и почнеш да го съдиш, животът те наказва да ти се случи същото...за да го разбереш!А какво значи да съдиш?... да се изненадаш от постъпка или да обсъдиш постъпка, да изразиш неодобрение или пък може би по-скоро НЕУВАЖЕНИЕ към постъпката...аз мисля,... че да съдиш е да влагаш злоба в оценката на нечие поведение...Всеки има право за себе си и пред другите да оцени постъпка или действие според своите разбирания, ценности и морал!...Злобата СЪДИ,затова е и казано - "Не съди, за да не бъдеш съден." или с други думи "Не мрази, за да не бъдеш мразен"!

Всеки човек има причина за поведението си! Когато си силен и стоиш изправен, нещата винаги изглеждат лесни....но тежко ти, когато паднеш и трябва д анамериш сили да се изправиш!... Не забравяйте, че единствения случай в който трябва да сте над другите, е когато им подавате ръка да се изправят!

...мисля, ч етова се случи на баба ми, за да в някаква степен да разбере как се чувства дядо ми и да не го съди толкова много... а дали тя ще го разбере и ще си вземе поука...надявам се!...горко му на този, който не се учи от грешките си,защото е обречен да ги повтаря отново и отново и аналогично да получава едно и също...

Новият ми наркотик

Днес е Неделя. Обикновено неделите са единствените ми дни без тренировки...но не и тази неделя! От миналата седмица бях решила, че "почивният" ми ден тази седмица ще бъде запълнен с новата ми страст, а именно кросфит!

Та станах аз тази сутрин, закусих със здравословната си палачинка и се отправих към стадиона. И мога да ви кажа, че това беше най-уникалната тренировка, която съм имала през последните 3-4години, а аз имам по 13-14тренировки на седмица... Беше толкова хубаво, хем изморително, хем ефективно... След тренировката за първи път от много време насам усетих онова чувство на умора след тренировка, когато знаеш, че си се потрудил и си е заслужавало!

Сега нямам търпение до следващата тренировка на стадиона. Тъй като сезонът ми в плуването още не е свършил и тренирам двуразово, имам възможност да тренирам на стадиона само в неделя, но сле дтази сутрин съм толкова ентусиазирана, че се чудя как да си комбинирам тренировките, така че д амога да отид аи във вторник и в четвъртък вечерта... :)

Кросфита май ще е новият ми наркотик! :)

Новата ми любима закуска

Ето така изглежда новата ми любима закуска! През последната година и половина, всяка сутрин зкауската ми се състоеше от овесени ядки,мед и белтъци, но от днес нататък "здравословната ми палачинка" от снимката ще измести овеса!

Та как си я направих:
Забърках си 2цели яйца+2белтъка+4ванилии на прах и ги метнах в тигана без мазнина. Когато се опече палачинката, я намазах с мед и я поръсих с канела и за "гарнитура" вместо сладолед си сложих домашно овче кисело мляко. Беше УНИКАЛНО вкусно! Даже нямам търпение до утре сутринта, пак да си направя въпросната палачинка! :)

Имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си

Това е текстът от речта на Стийв Джобс, Изпълнителен директор на “Apple Computer” и “Pixar Animation Studios”, пред абсолвенти в Станфордския Университет

За мен е чест да бъда с вас на този ден, когато се дипломирате в един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших колеж. Даже право да ви кажа, това сега е най-близката ми среща с дипломиране, до която някога съм стигал. Днес искам да ви разкажа три истории от живота ми. Това е. Нищо повече. Просто три истории.

Първата история е за свързването на точките.

Прекъснах в “Рийд Колидж” след първите шест месеца, но останах там като още 18 месеца преди наистина да напусна. Защо прекъснах ли?
Всичко започнало още преди да съм се родил. Биологичната ми майка била млада неомъжена студентка и решила да ме остави за осиновяване. Тя много държала аз да бъда осиновен от образовани хора, затова всичко било уредено так, че да бъда пратен в семейството на адвокат и съпругата му. Само че щом съм се появил, те в последната минута решили, че искат момиче. В това време родителите ми, които били в списъка с чакащи, получили обаждане по сред нощите: „Имаме непредвидено момченце; искате ли го?” – „Да, разбира се” – отговорили. По-късно биологичната ми майка разбрала, че майка ми никога не е завършвала колеж а баща ми дори гимназия. Тя отказала за подпише финалните документи. Склонила чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че някой ден ще ме пратят в колеж. (повече тук)

Размисли и страсти след дългото мълчание...

След дълга почивка от писането в блога,реших, че ще почна отново да споделям мсилите и преживяванията си. Реших да имам два блога единият на български(все пак това е родният ми език) и ще продължа с писането в другия ми блог.

През последните четири месеца доста неща се случиха. Да започнем от там, че здравословното ми състояние се подобри за няколко седмици, след което последва тотален нов срив, който беше доста по-зле от предния. Обикалях ли обикалях по доктори и всеки път ми обясняваха в какво прекрасно здраве съм... може би съм една от единствените, която на изследвания е по-здрава и от Херкулес, но иначе няма сили да стане от леглото... Както може би се досещате това определено рефлектира върху тренировките ми...от няколко месеца тренирам, колкото да не изпадна в депресия, че съм далече от нещото, което най-много обичам-да спортувам... Ще пропусна и лятното републиканско... но това не е най-важното... сега това което най-много искам е да се открие причината за перманентната умора и безсилие и естествено новопоявилите се симптоми-болките в лявото и дясното подребрие... Предстоят ми някои изследвания тази седмица и да видим до къде ще стигнат нещата...

През тези месеци освен възходите и паденията по отношение на здравето, преминах и през доста възходи и падения на психиката... имах моменти на отчаяние,когато ми се искаше да се откажа от всичко, но естествено, че не го направих... опитвам се да намеря други неща,които да запълнят съзнаниео ми докато се оправя и съм готова да тренирам, както тренирах преди. Прекарвам доста време в четене на книги и статии посветени на тренировките и здравословното хранене, както и на любимите и мотивиращи биографични книги...


През тези месеци още повече се разпали страстта ми към crossfit-а и смятам да започна сериозно да тренирам по тази методика... В неделя, отидох на първата си crossfit тренировка, но само гледах, тъй като не съм в много добра кондиция, но смятам идната неделя и аз да се включа в боя!

Мисля, че нещата които ми се случиха в последно време ми дадоха един добър урок...и мисля, че си го заслужавах, тъй като амбициите ми в последните години надвишават възможностите ми и трябваше някой да ми натисне "спирачките", тъй като аз очевидно бях безсилна да го сторя сама! Сега само времето ще покаже, кога отново ще съм готова да поема по пътя, по който бях тръгнала и да се надяваме този път да бъда по-разумна...