Сезонността в живота...

Живота ни кара да изпитваме най – различни трудности... някои споучливи и мъдри,а други болезнени...с големи щети. Болезнените колкото и да ни боли и да ни е тъжно, точно те, ни отправят към живота и ставаме по–добри, защото се опитваме да не ги повтаряме, а точно обратното да ги поправяме....

Понякога животът ми много напомня на лабиринт...лабиринт, от който винаги търся изход и никога не намирам...вървя,боря се, не се предавам,търсейки и вярвайки, че ще намеря изхода...и в следващия момент правя погрешен завой...и отново съм там-насред нищото...обезсърчена,разочарована, безсилна...обзема ме чувството, което така силно ме кара да се предам...за да в следващия момент да видя "светлината", която отново разпалва желанието да се боря, желанието да опитам още веднъж с надеждата, че този път ще се справя и ще стигна до изхода....


Днес проведох един от най-важните и трудни разговори в живота си...доста често взе да ми се случва... и отивайки си се чувствах някак свободна...бях казала всичко онова, което ме оковаваше и не ми позволяваше да продължа по пътя, по който ме водеше сърцето ми...

Вървях и гледах небето...беше ясно...на места имаше големи черни облаци...но те бяха просто натрапници...натрапници, които по никакъв начин не отнемаха от красотата на гледката...какво пък...вятърът скоро щеше да ги издуха...



Вървях и си мислех...всеки ден се сблъскваме с грозната страна на живота...с хора...или по-скоро мижатурки!...мнозина от нас позволяваме тези лоши натрапници да се месят в живота ни, да ни "инжектират" от отровата си, а именно негативната си енергия и да помрачават щастието ни...Позволяваме им да се вкопчат в нас, до такава степен, че на практика отърване от тях няма...те сякаш ни завземат и ни правят част от тяхната мрачност...

Мислех си...как хората казват, че след всяка нощ идва ден...как след всеки момент на тъга, следва момент на радост...как животът е като природата...със своите сезони...меланхолията на есента, студът на зимата, животът на пролетта и радостта на лятото...четирите сезона са неизбежни...просто трябва да ги изтърпим...да понесем лошата страна на всеки от тях, но междувременно да се радваме и на красотата, която носят със себе си...

...есента и зимата при мен отминаха и смятам да се порадвам на пролетта и лятото, за да когато студът и меланхолията настъпят отново да съм по-силна и подготвена за тях...