Човешкото тяло е кинетична верига, в която всяка една „връзка” или мускул работи заедно с останалите. Тялото разпознава четири типа движения. То може да стои и да се движи на един крак или на два крака, да бута и да дърпа, да променя нивото на центъра на тежестта и да извършва ротации.
Стоенето и движението- задържане или промяна в центъра на тежестта на тялото на основата на опората на единия или и на двата крака(бягане, ходене, напади и т.н.)Бутането и дърпането- характеризират се като бутането най-просто казано е да избутате предмет далече от тялото си, а дърпането е да придърпате предмет към тялото си( Хвърляне на медицинска топка, гребане с ластици, дърпане на гума и т.н.)Промяна на нивото в центъра на тежестта на тялото-движение на торса,долната част на тялото или комбинация и от двете( вдигане на кашон, обръщане на гума, качване по стълби, клякане и т.н.)Ротация- промяна в посоката , водеща до завъртане на тялото.( замахване с бейзболна бата, удар с чук и т.н.)
Функционалните тренировки на практика са комбинация от всички движения описани по-горе. Много хора правят грешката да прекарват часове във фитнеса, като тренировките им включват редица изолирани движения и безброй изтощителни кардио сесии, надявайки се целият този труд да ги отведе към мечтаното тяло. Но получава ли се така? Как бихте могли да вдигате тежести, ако не можете да вдигнете тялото си? Да изцеждате всеки мускул по отделно е едно нещо, а това да изцедите цялото си тяло е съвсем друго. Думата „функционално” означава „продуктивно”, „полезно” и именно това е функционалното трениране. Функционалното трениране може да е доста полезно за здравето, тъй като повечето движения включват няколко мускулни групи и наподобяват движения от ежедневието, като на пример вдигане на кашон или на дете. Ежедневно ни се налага да извършваме редица такива движения и много от нас поради неправилното им изпълнение получават травми-най-често в кръста. Ако вземем на пример вдигането на предмет от земята- това е движение, което изисква сила от краката, гърба, коремните мускули, както и води до стрес върху гръбнака и глезените. Само едно движение, а вижте колко мускули са въвлечени? Ето един прост пример, който показва как липсата на сила само в един от мускулите би довела до травма!
Нека поговорим малко за изолираните движения, за да видим каква е разликата. Думата „изолация” в пряк превод означава „сам”или „отделен”. Именно това правят изолиращите движения. Те натоварват само конкретния мускул, който се тренира, изолирайки останалите. Когато тялото извършва движение, обикновено не се натоварва само един мускул, а няколко едновременно. Големите мускулни групи работят заедно с по-малките, като това се нарича синергия или иначе казано съвместно действие. Изолирайки някой от мускулите синергисти, вие развивате останалите, а изолираният мускул отслабва за сметка на останалите. Както вече установихме за правилното и безопасно изпълнение на движенията са необходими всички мускули да работят в синхрон. Когато един от тях е по-слаб от останалите това лесно би довело до контузия. Да вземем на пример така популярното във фитнеса бицепсово сгъване. Всичко, което е необходимо е флексия(сгъване) на лакътя. Сега се замислете колко пъти на ден в ежедневието извършвате движения, които наподобяват бицепсово сгъване? И по-точно колко сила ви е необходима, когато го извършвате. Единственото подобно движение, за което се сещам и което пак не е същото е може би движението на ръката ви, докато се храните. Дори и да ядете супата си с черпак, пак не ви е необходима кой знае колко сила!
Смисълът на функционалното трениране е ,че трябва да тренираме тялото си, по начина по който го използваме по време на състезания или в ежедневния си живот. Аз лично обичам да използвам времето си за дейности, които допринасят за други области от ежедневието ми. Времето е най-ценният ресурс с който разполагаме. Защо да го хабим, като прекарваме несметни часове във фитнеса, правейки безброй изолиращи движения, които не допринасят с нищо; тичайки до изтощение на пътеката и чудейки се защо положените усилия, никога не водят до очакваните резултати? Ако искате времето ви прекарано в залата да има ползотворен ефект, както върху тялото ви така и върху качеството на живота ви, съветвам ви да оставите сплитовете и изолиращите упражнения за хора, които имат време за губене, а вие се захващайте с функционалното трениране!
Wednesday, August 3, 2011
Какво означава да си треньор
Всеки от нас има мечти, но малко от нас всъщност имат смелостта да ги преследват. Повечето никога не се осмеляват да опитат, страхувайки се, че ще се провалят или може би че ще успеят!
Аз също имам своите мечти и цели! От няколко години поех по пътя към достигане на една от тях, а именно да стана, колкото се може по-добър треньор и да помагам на колкото с е може повече хора д а постигат целите си! Доста хора подценяват треньорската професия! Приемат я някак шеговито и несериозно! Общоприето е виждането, че с треньорската професия се занимават хора, които за друго просто не стават! Но така ли е всъщност? Уверявам ви, че това е далеч от истината! Да, както във всяка една професия има по-добри и образовани и не чак толкова.Хора, които искат да вървят напред и да се развиват и такива, които стоят на едно място! Но как да разберете на какъв сте попаднали? Разликата е, че едните го правят само заради парите, а другите за нещо повече,а именно…
Лично за мен това да си треньор не означава просто да помогнеш на човека срещу теб да постигне целите си свързани с физическата подготовка и визията си. Това да си треньор е много повече! Да си треньор означава да помагаш на хората да постигат, както спортните си цели, така и тези в живота! Спортът и живота доста си приличат! И в двете е необходимо да имаш непоклатима вяра, трудолюбие, мотивация и решителност! Треньорът трябва да е човекът, който да помага на състезателите си да получат мотивация, тогава когато се чувстват безсилни да я намерят в себе си! Трябва да ги подкрепя и да вярва в тях, тогава когато всички други са загубили вяра в тях! Да си треньор означава не просто да помогнеш на някого да промени тялото си, но да промени и психиката си! Да знае от какво има нужда, да прави разлика между нуждата и потребността! Да си треньор означава да бъдеш част от положителната промяна в живота на състезателя си! Да му помогнеш да намери себе си, тогава когато се чувства изгубен!
Забелязвали ли сте историите преди и сега, на хора, които са били пълни, но са поели по пътя на трансформацията-трансформацията не само на тялото, но и на живота си! Аз съм чела хиляди такива! Знаете ли кое е общото между тях? Тъгата в очите им на снимката „преди” и блясъка в тях на снимката „сега”! Ето за това се занимавам с треньорска дейност! За мен това е професия, която ти дава не само материалното, но и духовното! Няма по-хубаво от това да правиш нещо, което обичаш и да знаеш, че си допринесъл за положителната промяна в нечии живот!
Аз също имам своите мечти и цели! От няколко години поех по пътя към достигане на една от тях, а именно да стана, колкото се може по-добър треньор и да помагам на колкото с е може повече хора д а постигат целите си! Доста хора подценяват треньорската професия! Приемат я някак шеговито и несериозно! Общоприето е виждането, че с треньорската професия се занимават хора, които за друго просто не стават! Но така ли е всъщност? Уверявам ви, че това е далеч от истината! Да, както във всяка една професия има по-добри и образовани и не чак толкова.Хора, които искат да вървят напред и да се развиват и такива, които стоят на едно място! Но как да разберете на какъв сте попаднали? Разликата е, че едните го правят само заради парите, а другите за нещо повече,а именно…
Лично за мен това да си треньор не означава просто да помогнеш на човека срещу теб да постигне целите си свързани с физическата подготовка и визията си. Това да си треньор е много повече! Да си треньор означава да помагаш на хората да постигат, както спортните си цели, така и тези в живота! Спортът и живота доста си приличат! И в двете е необходимо да имаш непоклатима вяра, трудолюбие, мотивация и решителност! Треньорът трябва да е човекът, който да помага на състезателите си да получат мотивация, тогава когато се чувстват безсилни да я намерят в себе си! Трябва да ги подкрепя и да вярва в тях, тогава когато всички други са загубили вяра в тях! Да си треньор означава не просто да помогнеш на някого да промени тялото си, но да промени и психиката си! Да знае от какво има нужда, да прави разлика между нуждата и потребността! Да си треньор означава да бъдеш част от положителната промяна в живота на състезателя си! Да му помогнеш да намери себе си, тогава когато се чувства изгубен!
Забелязвали ли сте историите преди и сега, на хора, които са били пълни, но са поели по пътя на трансформацията-трансформацията не само на тялото, но и на живота си! Аз съм чела хиляди такива! Знаете ли кое е общото между тях? Тъгата в очите им на снимката „преди” и блясъка в тях на снимката „сега”! Ето за това се занимавам с треньорска дейност! За мен това е професия, която ти дава не само материалното, но и духовното! Няма по-хубаво от това да правиш нещо, което обичаш и да знаеш, че си допринесъл за положителната промяна в нечии живот!
Какво всъщност е болката
Болката е механизъм за оцеляване, чиято цел е да предпази тялото от физическа вреда
Болката се дефинира, като неприятно субективно преживяване, чиято цел е да ви подтикне да предприемете някакви действия, обикновено да предпазите част от тялото си, която мозъкт мисли(основателноили не), че е повредена. Ако изпитвате болка, това значи, че централната ви нервна система (ЦНС) мисли, че тялото е под заплаха и, че нещо трябва да се направи по въпроса. В този смисъл болката е инструмент за оцеляване от основополагащо значение. Хората родени без способността да изпитват болка не живеят много дълго! Вашата нервна система, взима работата си да ви кара да изпитвате болка доста на сериозно и следователно можете да очаквате, че когато мисли, че част от тялото ви е повредена, ще ви подтикне да предприемете действия и да направите нещо по въпроса.
Болката е резултат от дейността на мозъка, не входяща информация от тялото
Това е най-новата парадигма появила се в науката , отнасяща се до болката. Болката се създава от мозъка, а не се възприема пасивно от мозъка, като чувство, което идва от тялото. Когато част от тялото е повредена, нервните окончания изпращат сигнал до мозъка, съдържащ информация за природата на повредата. Но болката не може да бъде почувствана преди мозъкът да интерпретира тази информация и да реши, че болката би била добър начин да ви подтикне да предприемете действие, което ще предотврати и излекува повредата. Мозъкът отчита голямо количество фактори, когато взема решение и няма два човешки мозъка, които ще вземат идентично решение. Много части на мозъка помагат в процеса за отговора на болката, включително области, които управляват емоциите, минали спомени. И бъдещи намерения. Контузена ръка означава нещо доста различно за професионален музикант, отколкото би означавало за професионален футболист и може да очаквате, че двамата ще изпитат различна блока за една и съща контузия. В крайна сметка болката е в мозъка, а не в тялото!
Физическата повреда не е еквивалентна на болка. Както и обратното
Чести са случаите, когато човек има обективно разкъсване на меките тъкани, което обаче от своя страна не са придружено от болка или загуба на движение. Защо в такъв момент мозъкът на този човек не е разтревожен за разкъсването на меките тъкани? Едно възможно обяснение е, че повреда възникнала постепенно през по-дълъг период от време по начин, който ЦНС не е намерила за застрашителен или може би ЦНС просто е заключила,че повредата е била излекувана по най-добрия възможен начин и е решила, че болката вече не е полезна функция.
Както стана въпрос болката е сигнал за действие, така че ако никакво действие не е полезно или необходимо или ако действието вече е било направено, няма причина за болка. Случвало ли ви се е да отидете на доктор, заради нещо, което ви боли и веднага щом влезнете в лекарския кабинет, болката изчезва? Може би това е резултат от успокоението на ЦНС, след като е стигнала до заключението, че сигналът за действие е бил чут и са предприети правилни мерки.
Доста краен пример за повреда на меките тъкани без изпитване на болка е войник, който е ранен по време да битка. В тази ситуация, най-вероятно жертвата няма да изпита никаква болка, преди екстремната ситуация да приключи. Болката е механизъм за оцеляване и в случаите, когато болката би затруднила оцеляването още повече, не би трябвало да се изненадваме, че тя не се появява. Въпреки, че повечето от нас никога не са участвали във война , на всеки му се е случвало да падне и да се удари по време на мач,но да не усети болка, а след приключване на състезанието да се установи, че има сериозна контузия.
Мозъкът често „мисли”, че тялото е под заплаха, дори когато н е е
Пример за това е например фантомната болка, която изпитват хора , чиито крайник е бил ампутиран. Въпреки че частта от крайника, която е била проблемна е отсранена отдвна и вече не изпраща сигнали до мозъка, тази част от мозъка, която усеща крайника продължава да функционира и може по погрешка да се задейства от някакво неврално действие в близка област. Когато това се случи, човекът може да почувства много силна и реална болка в липсващата част на крайника си. Правени са опити и в огледална кутия е поставяна изкуствена част от крайник, за да се измами мозъка, че липсващият крайник е добре. Това е необикновена демонстрация на факта,че реалната причина за болката е мозъка, а не самото тяло.
Болката поражда болка
Един злощастен аспект от психологията свързана с болката е, че колкото по-дълго продължи болката, толкова по-лесно става да я изпитваме. Това е последица от основни неврологични процеси, чрез които , колкото по-дълго мозъка използва определена нервна пътека, толкова по-лесно става да активира тази пътека отново. По същия начин придобиваме навиците си и научаваме нови неща. В контекста на болката, това значи, че колкото по-често чувстваме определена болка, толкова по-малко стимул е необходим, за да я задейства отново.
Болката може да се задейства от фактори, които не са свързани с физическа повреда
Най-популярен пример е експеримента с кучето на Павлов. Всеки път когато кучето му вечеряло, той удрял по звънец и след време открил, че можел да накара кучето да отделя слюнка само при звука на звънеца. Това което се е случило е, че невроните свързанис чуването на звънеца, са се свързали с невроните свързани с отделяне на слюнка, защото в продължителен период от време са били задействани едновременно. Същото се случва и с болката. На пример, всеки път когато отидете на работа, се занимавате с някаква стресираща дейност, като да вдигате предмет по начин, който причинява болка в кръста. След известно време мозъкът ви ще започне да свързва работната среда с болката, до степента, в която ще започнете да изпитвате болка само отивайки на работа, а дори и само мислейки за работа.
Също така е доказано, че емоционално състояние, като яд,депресия и тревога намалява поносимостта на болката. Въпреки че е трудно да се повярва, има изследване, което доказва, че значителна част от болката в гърба е причинена повече от емоционални и социални фактори, отколкото от действителна физическа травма. Може да сте забелязали, че когато се върнете на място, на което не сте били от години, бързо се връщате към старите си навици на говорене, поведение и маниери, които сте смятали, че сте изоставили. Болката се проявява по същия начин, като се задейства от определени чувства или мисли свързани с болката. Да сте забелязвали как болката изчезва, когато отидете на почивка и се появява отново, когато се върнете?
Когато тялото работи добре, повредените меки тъкани ще заздравяват по най-добрия възможен начин за седмици или месеци и болката няма да продължи. Защо би продължила, ако организма е направил най-доброто, за да я отстрани? Когато болката продължи за по-дълго време без реална причина, може би има проблем проблемът идва от системата в тялото свързана с изпитването на болка, а не от самото тяло. Това е още един пример как много от проблемите, които имаме и болката, която изпитваме е плод на психиката ни, а не на обективна заплаха от заобикалящия ни свят!
Болката се дефинира, като неприятно субективно преживяване, чиято цел е да ви подтикне да предприемете някакви действия, обикновено да предпазите част от тялото си, която мозъкт мисли(основателноили не), че е повредена. Ако изпитвате болка, това значи, че централната ви нервна система (ЦНС) мисли, че тялото е под заплаха и, че нещо трябва да се направи по въпроса. В този смисъл болката е инструмент за оцеляване от основополагащо значение. Хората родени без способността да изпитват болка не живеят много дълго! Вашата нервна система, взима работата си да ви кара да изпитвате болка доста на сериозно и следователно можете да очаквате, че когато мисли, че част от тялото ви е повредена, ще ви подтикне да предприемете действия и да направите нещо по въпроса.
Болката е резултат от дейността на мозъка, не входяща информация от тялото
Това е най-новата парадигма появила се в науката , отнасяща се до болката. Болката се създава от мозъка, а не се възприема пасивно от мозъка, като чувство, което идва от тялото. Когато част от тялото е повредена, нервните окончания изпращат сигнал до мозъка, съдържащ информация за природата на повредата. Но болката не може да бъде почувствана преди мозъкът да интерпретира тази информация и да реши, че болката би била добър начин да ви подтикне да предприемете действие, което ще предотврати и излекува повредата. Мозъкът отчита голямо количество фактори, когато взема решение и няма два човешки мозъка, които ще вземат идентично решение. Много части на мозъка помагат в процеса за отговора на болката, включително области, които управляват емоциите, минали спомени. И бъдещи намерения. Контузена ръка означава нещо доста различно за професионален музикант, отколкото би означавало за професионален футболист и може да очаквате, че двамата ще изпитат различна блока за една и съща контузия. В крайна сметка болката е в мозъка, а не в тялото!
Физическата повреда не е еквивалентна на болка. Както и обратното
Чести са случаите, когато човек има обективно разкъсване на меките тъкани, което обаче от своя страна не са придружено от болка или загуба на движение. Защо в такъв момент мозъкът на този човек не е разтревожен за разкъсването на меките тъкани? Едно възможно обяснение е, че повреда възникнала постепенно през по-дълъг период от време по начин, който ЦНС не е намерила за застрашителен или може би ЦНС просто е заключила,че повредата е била излекувана по най-добрия възможен начин и е решила, че болката вече не е полезна функция.
Както стана въпрос болката е сигнал за действие, така че ако никакво действие не е полезно или необходимо или ако действието вече е било направено, няма причина за болка. Случвало ли ви се е да отидете на доктор, заради нещо, което ви боли и веднага щом влезнете в лекарския кабинет, болката изчезва? Може би това е резултат от успокоението на ЦНС, след като е стигнала до заключението, че сигналът за действие е бил чут и са предприети правилни мерки.
Доста краен пример за повреда на меките тъкани без изпитване на болка е войник, който е ранен по време да битка. В тази ситуация, най-вероятно жертвата няма да изпита никаква болка, преди екстремната ситуация да приключи. Болката е механизъм за оцеляване и в случаите, когато болката би затруднила оцеляването още повече, не би трябвало да се изненадваме, че тя не се появява. Въпреки, че повечето от нас никога не са участвали във война , на всеки му се е случвало да падне и да се удари по време на мач,но да не усети болка, а след приключване на състезанието да се установи, че има сериозна контузия.
Мозъкът често „мисли”, че тялото е под заплаха, дори когато н е е
Пример за това е например фантомната болка, която изпитват хора , чиито крайник е бил ампутиран. Въпреки че частта от крайника, която е била проблемна е отсранена отдвна и вече не изпраща сигнали до мозъка, тази част от мозъка, която усеща крайника продължава да функционира и може по погрешка да се задейства от някакво неврално действие в близка област. Когато това се случи, човекът може да почувства много силна и реална болка в липсващата част на крайника си. Правени са опити и в огледална кутия е поставяна изкуствена част от крайник, за да се измами мозъка, че липсващият крайник е добре. Това е необикновена демонстрация на факта,че реалната причина за болката е мозъка, а не самото тяло.
Болката поражда болка
Един злощастен аспект от психологията свързана с болката е, че колкото по-дълго продължи болката, толкова по-лесно става да я изпитваме. Това е последица от основни неврологични процеси, чрез които , колкото по-дълго мозъка използва определена нервна пътека, толкова по-лесно става да активира тази пътека отново. По същия начин придобиваме навиците си и научаваме нови неща. В контекста на болката, това значи, че колкото по-често чувстваме определена болка, толкова по-малко стимул е необходим, за да я задейства отново.
Болката може да се задейства от фактори, които не са свързани с физическа повреда
Най-популярен пример е експеримента с кучето на Павлов. Всеки път когато кучето му вечеряло, той удрял по звънец и след време открил, че можел да накара кучето да отделя слюнка само при звука на звънеца. Това което се е случило е, че невроните свързанис чуването на звънеца, са се свързали с невроните свързани с отделяне на слюнка, защото в продължителен период от време са били задействани едновременно. Същото се случва и с болката. На пример, всеки път когато отидете на работа, се занимавате с някаква стресираща дейност, като да вдигате предмет по начин, който причинява болка в кръста. След известно време мозъкът ви ще започне да свързва работната среда с болката, до степента, в която ще започнете да изпитвате болка само отивайки на работа, а дори и само мислейки за работа.
Също така е доказано, че емоционално състояние, като яд,депресия и тревога намалява поносимостта на болката. Въпреки че е трудно да се повярва, има изследване, което доказва, че значителна част от болката в гърба е причинена повече от емоционални и социални фактори, отколкото от действителна физическа травма. Може да сте забелязали, че когато се върнете на място, на което не сте били от години, бързо се връщате към старите си навици на говорене, поведение и маниери, които сте смятали, че сте изоставили. Болката се проявява по същия начин, като се задейства от определени чувства или мисли свързани с болката. Да сте забелязвали как болката изчезва, когато отидете на почивка и се появява отново, когато се върнете?
Когато тялото работи добре, повредените меки тъкани ще заздравяват по най-добрия възможен начин за седмици или месеци и болката няма да продължи. Защо би продължила, ако организма е направил най-доброто, за да я отстрани? Когато болката продължи за по-дълго време без реална причина, може би има проблем проблемът идва от системата в тялото свързана с изпитването на болка, а не от самото тяло. Това е още един пример как много от проблемите, които имаме и болката, която изпитваме е плод на психиката ни, а не на обективна заплаха от заобикалящия ни свят!
Защо обичам Кросфита
Икономиката и животът много си приличат-сякаш са двете страни на едно и също нещо. Животът е света на всеки индивид,а икономиката на всички индивиди взети заедно. Докато четях учебника си по Медияпланиране, се натъкнах на йерархията на потребностите на Маслоу. И преди ми е минавало през ум да свържа пирамидата на Маслоу с Кросфита. Ако сте кросфитъри или дори, ако не сте, се обзалагам, че ви е направило впечатление влиянието, което Кросфитът оказа върху живота на всеки, който е опитал този спорт.
Много хора определят Кросфита, като религия и казват, че сме нещо като секта, която промива мозъците на нормалните хора и така ги убеждава да се присъединят към нас. Бих казала, че това е интересно виждане по въпроса, което ми дава основание да поспоря и да изразя моята гледна точка.
Така… Пирамидата на потребностите е йерархична система на потребностите на човека, съставена от американския психолог Ейбрахам Маслоу. Фундаменталните нива на пирамидата съдържат така наречените “d-needs”- физиологични, екзистенциални, социални, престижни и духовни потребности. Ако някоя от тези потребности не е удовлетворена, човешкото тяло не функционира добре и човек се чувства разтревожен и напрегнат. Теорията на Маслоу показва, че е необходимо потребностите от по-ниско ниво да са удовлетворени, за да човек да има желанието да премине на потребностите от по-високо ниво.
Оказва се, че пирамидата на Маслоу трябва да бъде построена. Не можете да пропуснете ниво или „пирамидата” ви ще се разпадне, т.е., ако някоя от d-needs не е удовлетворена няма да изпитвате чувство за пълноценност и това ще накара тялото и ума ви да страдат. Следователно, за да имате удовлетворителен живот, трябва да се стремите да започнете от основите на пирамидата и да я изграждате до върха през целия си живот.Само така ще се чувствате успешни и в хармония със себе си.
Може би вече се питате какво общо има Кросфитът с всичко споменато до тук?... Според мен Кросфитът осигурява всички пет потребности описани по-горе. Що се отнася до физиологичните нужди,т.е. въздух,вода и храна, Кросфитът ви дава възможността да опознаете тялото си по-добре.Учи ви как да му осигурите необходимите хранителни съставки, за да функционира пълноценно. Знаейки тези неща е много вероятно да ги прилагате на практика в хранителния си режим, което ви отвежда директно на следващото ниво-екзистенциалните потребности!
Екзистенциалните потребности се отнасят до копнежа на хората за предсказуем и подреден свят, в който усещането за несправедливост и непостоянство е под контрол; познатото е тенденция , а непознатото рядкост. Кросфит треньорите са едни от най-добрите професионалисти, които съм виждала. Всеки един от тях е посветен изцяло на идеята да служи на другите, като техен ментор, техен спасителен пояс в трудни моменти,техен учител,приятел и т.н. Кросфит треньорите ви помагат да научите безопасното изпълнение на движенията, за да са сигурни, че няма да се контузите изпълнявайки някой тежък комплекс. Така те ви осигуряват сигурността и безопасността, от които се нуждаете. Те са свързващото звено между вашето АЗ в началото и вашето ЗДРАВОСЛОВНО АЗ.
…изкачваме се по пирамидата и вече сме на третото ниво- социалните потребности. Като кросфитъри вие принадлежите към общество. Общество, където всеки иска да успеете. Всеки е готов да ви помогне- със знанията си,съветите, подкрепата или просто възможността да е ваш приятел-мисълта, че не сте сам. Някой също като вас прави същия тежък комплекс. Някой, като вас преминава през същите трудности. Някой също като вас споделя вашата болка. Някой също като вас знае точно как се чувствате в момента! А точно това липсва на повечето от нас-разбирателство! Като кросфитър вие със сигурност сте заобиколени от хора точно като вас! Хора, които споделят интересите и страховете ви. Хора, които се стремят към същите неща. Хора, които са поели по същия път…и ще бъдат до вас, ако се спънете вървейки!
Вече сме почти на върха, а именно на четвъртото ниво-потребността от престиж. Всеки човек има нуждата да бъде уважаван. Да притежава самочувствие и самоуважение. Тази потребност представлява човешкото желание да бъдете приети и оценени от другите. Хората имат нужда да се занимават с дейности, които им носят чувството, че са допринесли за някаква кауза; които ги карат да се чувстват приемани заради, това което са и оценени според заслугите си. Липсата на самочувствие често води до комплекс за малоценност и непотребност, който ви води към задънена улица!!! Как Кросфитът помага на това ниво? Кросфитът ви дава възможността да получавате уважение. Всеки кросфитър оценява и уважава това, което правите. Всички ние уважаваме усилията, които другите полагат, незваисимо дали се опитват да отслабнат, да качат мускулна маса, да направят HSPU(лицева опора от стойка на ръце), MU(силово набиране) или каквато и да е тяхната цел. Когато се чувствате подтиснати, винаги можете да отидете в залата и да „премажете” някой комплекс, да покажете мотивация и трудолюбие и можете да сте сигурни, че ще бъдете оценени за труда си.
Ето, че стигнахме. Най-накрая сме на върха на пирамидата. Беше дълъг път,нали? Но си заслужаваше! Вече сме на петото ниво- духовните потребности или с други думи тези за познание и самоактуализация. Има една поговорка, която лично аз много харесвам:” Това, което човек може да бъде, трябва да бъде!.” За мен това е цялата истина! Последното ниво е най-трудно да бъде постигнато и не много от нас успяват да се изкачат толкова високо. Но ето, че Кросфитът отново идва на помощ! Всеки от нас има някакви възможности, качества, талант! Нещо, което можем да правим по-добре от всички останали. Независимо дали сте добър спринтьор, щангист или гимнастик. Можете да скачате повече от всеки друг, да вдигате най-много тежести или да тичате най-бързо. Имате широко поле на изява! Има нещо, което обичате да правите повече от каквото и да е-ами тогава действайте. Правете го! Може би харесвате чипърите повече от другите комплекси- тогава правете ги и не забравяйте да изпитвате удоволствие от това.
Както Маслоу е казал „ За да достигнете до разбирането на това ниво, човек трябва първо не само да е удовлетворил предишните потребности, но и да ги е овладял!” Затова усвоете първо основните нива, след това ги свържете и вече сте на върха на пирамидата! Вече сте завършена личност! Може да се гордеете с това, което сте! И виждате ли…Кросфитът притежава всичко това. Ето затова го обичам този спорт! Наречете го секта…но аз ще споря отново! Това е просто Кросфит- дава ти всичко, от което се нуждаеш, за да се чувстваш успял!
Много хора определят Кросфита, като религия и казват, че сме нещо като секта, която промива мозъците на нормалните хора и така ги убеждава да се присъединят към нас. Бих казала, че това е интересно виждане по въпроса, което ми дава основание да поспоря и да изразя моята гледна точка.
Така… Пирамидата на потребностите е йерархична система на потребностите на човека, съставена от американския психолог Ейбрахам Маслоу. Фундаменталните нива на пирамидата съдържат така наречените “d-needs”- физиологични, екзистенциални, социални, престижни и духовни потребности. Ако някоя от тези потребности не е удовлетворена, човешкото тяло не функционира добре и човек се чувства разтревожен и напрегнат. Теорията на Маслоу показва, че е необходимо потребностите от по-ниско ниво да са удовлетворени, за да човек да има желанието да премине на потребностите от по-високо ниво.
Оказва се, че пирамидата на Маслоу трябва да бъде построена. Не можете да пропуснете ниво или „пирамидата” ви ще се разпадне, т.е., ако някоя от d-needs не е удовлетворена няма да изпитвате чувство за пълноценност и това ще накара тялото и ума ви да страдат. Следователно, за да имате удовлетворителен живот, трябва да се стремите да започнете от основите на пирамидата и да я изграждате до върха през целия си живот.Само така ще се чувствате успешни и в хармония със себе си.
Може би вече се питате какво общо има Кросфитът с всичко споменато до тук?... Според мен Кросфитът осигурява всички пет потребности описани по-горе. Що се отнася до физиологичните нужди,т.е. въздух,вода и храна, Кросфитът ви дава възможността да опознаете тялото си по-добре.Учи ви как да му осигурите необходимите хранителни съставки, за да функционира пълноценно. Знаейки тези неща е много вероятно да ги прилагате на практика в хранителния си режим, което ви отвежда директно на следващото ниво-екзистенциалните потребности!
Екзистенциалните потребности се отнасят до копнежа на хората за предсказуем и подреден свят, в който усещането за несправедливост и непостоянство е под контрол; познатото е тенденция , а непознатото рядкост. Кросфит треньорите са едни от най-добрите професионалисти, които съм виждала. Всеки един от тях е посветен изцяло на идеята да служи на другите, като техен ментор, техен спасителен пояс в трудни моменти,техен учител,приятел и т.н. Кросфит треньорите ви помагат да научите безопасното изпълнение на движенията, за да са сигурни, че няма да се контузите изпълнявайки някой тежък комплекс. Така те ви осигуряват сигурността и безопасността, от които се нуждаете. Те са свързващото звено между вашето АЗ в началото и вашето ЗДРАВОСЛОВНО АЗ.
…изкачваме се по пирамидата и вече сме на третото ниво- социалните потребности. Като кросфитъри вие принадлежите към общество. Общество, където всеки иска да успеете. Всеки е готов да ви помогне- със знанията си,съветите, подкрепата или просто възможността да е ваш приятел-мисълта, че не сте сам. Някой също като вас прави същия тежък комплекс. Някой, като вас преминава през същите трудности. Някой също като вас споделя вашата болка. Някой също като вас знае точно как се чувствате в момента! А точно това липсва на повечето от нас-разбирателство! Като кросфитър вие със сигурност сте заобиколени от хора точно като вас! Хора, които споделят интересите и страховете ви. Хора, които се стремят към същите неща. Хора, които са поели по същия път…и ще бъдат до вас, ако се спънете вървейки!
Вече сме почти на върха, а именно на четвъртото ниво-потребността от престиж. Всеки човек има нуждата да бъде уважаван. Да притежава самочувствие и самоуважение. Тази потребност представлява човешкото желание да бъдете приети и оценени от другите. Хората имат нужда да се занимават с дейности, които им носят чувството, че са допринесли за някаква кауза; които ги карат да се чувстват приемани заради, това което са и оценени според заслугите си. Липсата на самочувствие често води до комплекс за малоценност и непотребност, който ви води към задънена улица!!! Как Кросфитът помага на това ниво? Кросфитът ви дава възможността да получавате уважение. Всеки кросфитър оценява и уважава това, което правите. Всички ние уважаваме усилията, които другите полагат, незваисимо дали се опитват да отслабнат, да качат мускулна маса, да направят HSPU(лицева опора от стойка на ръце), MU(силово набиране) или каквато и да е тяхната цел. Когато се чувствате подтиснати, винаги можете да отидете в залата и да „премажете” някой комплекс, да покажете мотивация и трудолюбие и можете да сте сигурни, че ще бъдете оценени за труда си.
Ето, че стигнахме. Най-накрая сме на върха на пирамидата. Беше дълъг път,нали? Но си заслужаваше! Вече сме на петото ниво- духовните потребности или с други думи тези за познание и самоактуализация. Има една поговорка, която лично аз много харесвам:” Това, което човек може да бъде, трябва да бъде!.” За мен това е цялата истина! Последното ниво е най-трудно да бъде постигнато и не много от нас успяват да се изкачат толкова високо. Но ето, че Кросфитът отново идва на помощ! Всеки от нас има някакви възможности, качества, талант! Нещо, което можем да правим по-добре от всички останали. Независимо дали сте добър спринтьор, щангист или гимнастик. Можете да скачате повече от всеки друг, да вдигате най-много тежести или да тичате най-бързо. Имате широко поле на изява! Има нещо, което обичате да правите повече от каквото и да е-ами тогава действайте. Правете го! Може би харесвате чипърите повече от другите комплекси- тогава правете ги и не забравяйте да изпитвате удоволствие от това.
Както Маслоу е казал „ За да достигнете до разбирането на това ниво, човек трябва първо не само да е удовлетворил предишните потребности, но и да ги е овладял!” Затова усвоете първо основните нива, след това ги свържете и вече сте на върха на пирамидата! Вече сте завършена личност! Може да се гордеете с това, което сте! И виждате ли…Кросфитът притежава всичко това. Ето затова го обичам този спорт! Наречете го секта…но аз ще споря отново! Това е просто Кросфит- дава ти всичко, от което се нуждаеш, за да се чувстваш успял!
Saturday, January 29, 2011
В стремежа си към излишното, загубваме необходимото..
Както всяка сутрин, станах рано и отидох в парка. Единствената част от деня, в която си позволявам да забавя скоростта...и просто да се наслаждавам на заобикалящия ме свят...и ето че дойде време да си тръгна и да се захвана със "задачките си"...стигам до пешеходната пътека и сякаш се телепортирам в друг свят...свят в който всеки изглежда е включил на автопилот, всеки се "състезава" кой ще запълни времето си до последната секунда с някакви ВЕЛИКИ ДЕЛА!
...и ето, че чувството на вина нахлува у мен... бях загубила цели 40 минути от живота си, разхождайки се в парка? Как можех да си го позволя...ами ако бях отделила това време да анализирам продажбите на конкуретната фирма; да проуча бизнеса и да направя най-добрата инвестиция...тогава шансовете ми да спечеля щяха да са толкова големи...а аз си губя времето разхождайки се сред някаква природа, която без друго е на път да бъде заличена от "растящи" блокове, хотели и административни сгради. Колко сантиментално ще кажете! Каква романтичка....та кой се наслаждава на нещо толкова обикновено, като природата, когато мога да подкарам някое бъги в гората, да се наям в McDonald's, да изиграя един Counter Strike и разбира се да не пропусна да се поровичкам в клюкарника facebook.
Когато започнах да пиша тази статия имах съвсем различна идея, но аналогично на заобикалящия ме свят и мислите ми профучават през главата ми, като Дженсън Бътън на пистата на Формула 1...
Консюмеризъм,глобализация,интернационализация и какви ли още не думи(които пра баба ми не би могла да произнесе дори и да ги пише по 1страница за домашно) се превръщат в основната цел на обществото. Хората и техният живот вече не са цел, а само средство за постигане на все по-голям икономически просперитет и машинизиране на ежедневието.
Нима не забелязвате колко е парадоксално...създаваме невиждани технологии, лекарства, модели за разрушение...исках да кажа..за управление, като уж това трябва да допринесе за по-доброто ни съществуване. На практика се превръщаме в роби на собствените си творения...
Някак комично е или по-скоро трагикомично, как в стремежа си да докажем кой е по-голям гении унищожаваме нещата, от които наистина се нуждаем- чистия въздух, флората,фауната, естествените източници на хранителни продукти...
Човекът е създал земеделието, земеделието води до индустриализма, индустриализма благоприятства развитието на науката, технологиите, увеличената продължителност на живота и изискващия време заседнал начин на живот, консюмеризмът изисква удобство, новият начин на живот и храната започват да разрушават човека...Ето, че на помощ идват органични краставици, домати и какви ли още не щуротии, които имат цени тройни на "обикновените"... Хората се пребиват от работа, за да дават луди пари за по-качествена храна и други удобства и никой не се замисля, че в миналото сме имали всичко това...и в стремежа си да постигнем велики неща сме го унищожили и сега ни се налага да си плащаме повече, за да го получим...
В стремежа си към излишното, загубваме необходимото..
...и ето, че чувството на вина нахлува у мен... бях загубила цели 40 минути от живота си, разхождайки се в парка? Как можех да си го позволя...ами ако бях отделила това време да анализирам продажбите на конкуретната фирма; да проуча бизнеса и да направя най-добрата инвестиция...тогава шансовете ми да спечеля щяха да са толкова големи...а аз си губя времето разхождайки се сред някаква природа, която без друго е на път да бъде заличена от "растящи" блокове, хотели и административни сгради. Колко сантиментално ще кажете! Каква романтичка....та кой се наслаждава на нещо толкова обикновено, като природата, когато мога да подкарам някое бъги в гората, да се наям в McDonald's, да изиграя един Counter Strike и разбира се да не пропусна да се поровичкам в клюкарника facebook.
Когато започнах да пиша тази статия имах съвсем различна идея, но аналогично на заобикалящия ме свят и мислите ми профучават през главата ми, като Дженсън Бътън на пистата на Формула 1...
Консюмеризъм,глобализация,интернационализация и какви ли още не думи(които пра баба ми не би могла да произнесе дори и да ги пише по 1страница за домашно) се превръщат в основната цел на обществото. Хората и техният живот вече не са цел, а само средство за постигане на все по-голям икономически просперитет и машинизиране на ежедневието.
Нима не забелязвате колко е парадоксално...създаваме невиждани технологии, лекарства, модели за разрушение...исках да кажа..за управление, като уж това трябва да допринесе за по-доброто ни съществуване. На практика се превръщаме в роби на собствените си творения...
Някак комично е или по-скоро трагикомично, как в стремежа си да докажем кой е по-голям гении унищожаваме нещата, от които наистина се нуждаем- чистия въздух, флората,фауната, естествените източници на хранителни продукти...
Човекът е създал земеделието, земеделието води до индустриализма, индустриализма благоприятства развитието на науката, технологиите, увеличената продължителност на живота и изискващия време заседнал начин на живот, консюмеризмът изисква удобство, новият начин на живот и храната започват да разрушават човека...Ето, че на помощ идват органични краставици, домати и какви ли още не щуротии, които имат цени тройни на "обикновените"... Хората се пребиват от работа, за да дават луди пари за по-качествена храна и други удобства и никой не се замисля, че в миналото сме имали всичко това...и в стремежа си да постигнем велики неща сме го унищожили и сега ни се налага да си плащаме повече, за да го получим...
В стремежа си към излишното, загубваме необходимото..
Wednesday, October 20, 2010
Сезонността в живота...
Живота ни кара да изпитваме най – различни трудности... някои споучливи и мъдри,а други болезнени...с големи щети. Болезнените колкото и да ни боли и да ни е тъжно, точно те, ни отправят към живота и ставаме по–добри, защото се опитваме да не ги повтаряме, а точно обратното да ги поправяме....
Понякога животът ми много напомня на лабиринт...лабиринт, от който винаги търся изход и никога не намирам...вървя,боря се, не се предавам,търсейки и вярвайки, че ще намеря изхода...и в следващия момент правя погрешен завой...и отново съм там-насред нищото...обезсърчена,разочарована, безсилна...обзема ме чувството, което така силно ме кара да се предам...за да в следващия момент да видя "светлината", която отново разпалва желанието да се боря, желанието да опитам още веднъж с надеждата, че този път ще се справя и ще стигна до изхода....
Днес проведох един от най-важните и трудни разговори в живота си...доста често взе да ми се случва... и отивайки си се чувствах някак свободна...бях казала всичко онова, което ме оковаваше и не ми позволяваше да продължа по пътя, по който ме водеше сърцето ми...
Вървях и гледах небето...беше ясно...на места имаше големи черни облаци...но те бяха просто натрапници...натрапници, които по никакъв начин не отнемаха от красотата на гледката...какво пък...вятърът скоро щеше да ги издуха...
Вървях и си мислех...всеки ден се сблъскваме с грозната страна на живота...с хора...или по-скоро мижатурки!...мнозина от нас позволяваме тези лоши натрапници да се месят в живота ни, да ни "инжектират" от отровата си, а именно негативната си енергия и да помрачават щастието ни...Позволяваме им да се вкопчат в нас, до такава степен, че на практика отърване от тях няма...те сякаш ни завземат и ни правят част от тяхната мрачност...
Мислех си...как хората казват, че след всяка нощ идва ден...как след всеки момент на тъга, следва момент на радост...как животът е като природата...със своите сезони...меланхолията на есента, студът на зимата, животът на пролетта и радостта на лятото...четирите сезона са неизбежни...просто трябва да ги изтърпим...да понесем лошата страна на всеки от тях, но междувременно да се радваме и на красотата, която носят със себе си...
...есента и зимата при мен отминаха и смятам да се порадвам на пролетта и лятото, за да когато студът и меланхолията настъпят отново да съм по-силна и подготвена за тях...
Thursday, October 14, 2010
Мислите, че се храните?...Уверявам ви, че гладувате!
В съвременния свят на технологии и забързан начин на живот „бързата храна” няма нужда от представяне. Всеки от 2годишно дете до пенсионери ѝ се наслаждава при всеки удобен случай. И защо не? Тя е вкусна, евтина и налична по всяко време и на всяко място през деня. Само едно телефонно обаждане и обядът пристига. Какво повече да искаш, когато животът ти е толкова забързан.
Факт е, че “бързата храна” е много вкусна, но има една подробност. Тя има доста ниски хранителни стойности, що се отнася до необходимите на организма микро и макронутриенти. Това я прави доста нездравословна .
Съществуват 40 хранителни съставки, които не могат да бъдат образувани в организма. Това са мастни киселини ,15витамина,14минерала, 10 аминокиселини . Те са необходими на организма за нормалното му функциониране. Чрез тях тялото ни синтезира приблизително 10,000 различни компонента, жизненонеобходими за поддържането на добро здраве. Всички 40съставки „работят” заедно и липсата на която и да е от тях, води до намаляване на репродукцията на останалите.
Ядейки всичкия този джънк, не успяваме да си набавим горепосочените микро и макронутриенти. Този тип хранене ни набавя наситени и транс мазнини,натрии и захар.
Наситените и транс мазнините, които се намират в джънка се разпръсват в организма и водят до изграждане на мазнини в кръвта, увеличавайки кръвното налягане. Тези мастни натрупвания запушват артериите и увеличават риска от сърдечносъдови заболявания.
Прекомерното количество натрии увеличава обема на кръвта. Голямото количество сол в тялото води до задържане на вода. Кръвта задържа солена вода и увеличава кръвното налягане. Организмът се нуждае от малки количества натрии, за да функционира добре(около 2400милиграма на ден). Когато консумираме по-голямо количество, балансът между приема и отделянетона течности се нарушава. Бъбреците не могат да преобразуват излишъка и това води до болести на бъбреците.
Рафинираната захар се свързва с влошаване здравето на зъбите, защото захарта води до разпадането на калция. Това значи, че излишъкът на захар не само че причинява кариеси, но ви излага на риск от остеопороза. Захарта се складира в черния дроб, като глюкоза, но той може да задържи само определено количество. Останалата захар навлиза в кръвта, като мастни киселини, които тялото складира, като мазнини. Прекаленото ядене на сладки неща ви кара да дебелеете. Така натрупаните мазнини са трудни за изгаряне и могат да доведат до затлъстяване, сърдечни болести и други.
Може би ви прави впечатление как голяма част от хората, когатоса гладни грабват първото нещо, което им привлече погледа. В повечето случаи това се оказва някое подобие на храна, а именно сандвичи,дюнери, пържени картофи и всевъзможни сладкиши. Изяждайки тази храна се предполага, че трябва да сме задоволили глада си и да се върнем към обичайните си дейности. Дали на практика се случва така? Ако вие сте един от тези хора, може би сте забелязали как малко след като сте погълнали цялата тази храна, отново изпитвате желанието да изядете нещо. Или пък общоприетото разбиране, че след като ядете е нормално да почувствате умора и да ви се прииска да си легнете...
Всъщност повторният ви глад и умората са провокирани от качеството на храната ви. Гореспоменатите лакомства нямат голяма хранителна стойност за организма ви. Те само пълнят стомаха ви, залъгвайки ви за час-два, че сте се нахранили, но на практика организмът ви не е получил необходимите си микро и макронутриенти, за да функционира и се появява парадоксът, че независимо от количеството храна, което сте изяли, организмът ви гладува. Последствие от лошата храна е и високото ниво на инсулин в организма. Инсулинът е анаболен хормон,който тялото произвежда, за да „потуши” високите нива на кръвната захар. Кръвната захар се повишава, когато се нахраним и главно от храни богати на въглехидрати. Високото ниво на инсулина е последвано от неговия спад, което води до чувсво на умора. Ето от къде се появява желанието ви да си подремнете след като сте обядвали.
Когато се храним балансирано и ядем качествена храна, тези постоянни инсулинови пикове и спадове могат да бъдат избегнати. Това неминуемо ни кара да се чувстваме по-добре,по-бодри,във форма и напълно жизнени и работоспособни през целия ден.
Затова не бъдете лошите „шефове” на организма си, карайки го да гладува, а същевременно изисквайки от него да работи на пълни обороти. Помислете какво бихте могли да направите, за да премахнете вредните навици просто да изядете нещо и на практика да почнете да се храните.
Subscribe to:
Posts (Atom)