Сезонността в живота...

Живота ни кара да изпитваме най – различни трудности... някои споучливи и мъдри,а други болезнени...с големи щети. Болезнените колкото и да ни боли и да ни е тъжно, точно те, ни отправят към живота и ставаме по–добри, защото се опитваме да не ги повтаряме, а точно обратното да ги поправяме....

Понякога животът ми много напомня на лабиринт...лабиринт, от който винаги търся изход и никога не намирам...вървя,боря се, не се предавам,търсейки и вярвайки, че ще намеря изхода...и в следващия момент правя погрешен завой...и отново съм там-насред нищото...обезсърчена,разочарована, безсилна...обзема ме чувството, което така силно ме кара да се предам...за да в следващия момент да видя "светлината", която отново разпалва желанието да се боря, желанието да опитам още веднъж с надеждата, че този път ще се справя и ще стигна до изхода....


Днес проведох един от най-важните и трудни разговори в живота си...доста често взе да ми се случва... и отивайки си се чувствах някак свободна...бях казала всичко онова, което ме оковаваше и не ми позволяваше да продължа по пътя, по който ме водеше сърцето ми...

Вървях и гледах небето...беше ясно...на места имаше големи черни облаци...но те бяха просто натрапници...натрапници, които по никакъв начин не отнемаха от красотата на гледката...какво пък...вятърът скоро щеше да ги издуха...



Вървях и си мислех...всеки ден се сблъскваме с грозната страна на живота...с хора...или по-скоро мижатурки!...мнозина от нас позволяваме тези лоши натрапници да се месят в живота ни, да ни "инжектират" от отровата си, а именно негативната си енергия и да помрачават щастието ни...Позволяваме им да се вкопчат в нас, до такава степен, че на практика отърване от тях няма...те сякаш ни завземат и ни правят част от тяхната мрачност...

Мислех си...как хората казват, че след всяка нощ идва ден...как след всеки момент на тъга, следва момент на радост...как животът е като природата...със своите сезони...меланхолията на есента, студът на зимата, животът на пролетта и радостта на лятото...четирите сезона са неизбежни...просто трябва да ги изтърпим...да понесем лошата страна на всеки от тях, но междувременно да се радваме и на красотата, която носят със себе си...

...есента и зимата при мен отминаха и смятам да се порадвам на пролетта и лятото, за да когато студът и меланхолията настъпят отново да съм по-силна и подготвена за тях...

Мислите, че се храните?...Уверявам ви, че гладувате!

В съвременния свят на технологии и забързан начин на живот „бързата храна” няма нужда от представяне. Всеки от 2годишно дете до пенсионери ѝ се наслаждава при всеки удобен случай. И защо не? Тя е вкусна, евтина и налична по всяко време и на всяко място през деня. Само едно телефонно обаждане и обядът пристига. Какво повече да искаш, когато животът ти е толкова забързан.

Факт е, че “бързата храна” е много вкусна, но има една подробност. Тя има доста ниски хранителни стойности, що се отнася до необходимите на организма микро и макронутриенти. Това я прави доста нездравословна .

Съществуват 40 хранителни съставки, които не могат да бъдат образувани в организма. Това са мастни киселини ,15витамина,14минерала, 10 аминокиселини . Те са необходими на организма за нормалното му функциониране. Чрез тях тялото ни синтезира приблизително 10,000 различни компонента, жизненонеобходими за поддържането на добро здраве. Всички 40съставки „работят” заедно и липсата на която и да е от тях, води до намаляване на репродукцията на останалите.

Ядейки всичкия този джънк, не успяваме да си набавим горепосочените микро и макронутриенти. Този тип хранене ни набавя наситени и транс мазнини,натрии и захар.

Наситените и транс мазнините, които се намират в джънка се разпръсват в организма и водят до изграждане на мазнини в кръвта, увеличавайки кръвното налягане. Тези мастни натрупвания запушват артериите и увеличават риска от сърдечносъдови заболявания.

Прекомерното количество натрии увеличава обема на кръвта. Голямото количество сол в тялото води до задържане на вода. Кръвта задържа солена вода и увеличава кръвното налягане. Организмът се нуждае от малки количества натрии, за да функционира добре(около 2400милиграма на ден). Когато консумираме по-голямо количество, балансът между приема и отделянетона течности се нарушава. Бъбреците не могат да преобразуват излишъка и това води до болести на бъбреците.

Рафинираната захар се свързва с влошаване здравето на зъбите, защото захарта води до разпадането на калция. Това значи, че излишъкът на захар не само че причинява кариеси, но ви излага на риск от остеопороза. Захарта се складира в черния дроб, като глюкоза, но той може да задържи само определено количество. Останалата захар навлиза в кръвта, като мастни киселини, които тялото складира, като мазнини. Прекаленото ядене на сладки неща ви кара да дебелеете. Така натрупаните мазнини са трудни за изгаряне и могат да доведат до затлъстяване, сърдечни болести и други.

Може би ви прави впечатление как голяма част от хората, когатоса гладни грабват първото нещо, което им привлече погледа. В повечето случаи това се оказва някое подобие на храна, а именно сандвичи,дюнери, пържени картофи и всевъзможни сладкиши. Изяждайки тази храна се предполага, че трябва да сме задоволили глада си и да се върнем към обичайните си дейности. Дали на практика се случва така? Ако вие сте един от тези хора, може би сте забелязали как малко след като сте погълнали цялата тази храна, отново изпитвате желанието да изядете нещо. Или пък общоприетото разбиране, че след като ядете е нормално да почувствате умора и да ви се прииска да си легнете...

Всъщност повторният ви глад и умората са провокирани от качеството на храната ви. Гореспоменатите лакомства нямат голяма хранителна стойност за организма ви. Те само пълнят стомаха ви, залъгвайки ви за час-два, че сте се нахранили, но на практика организмът ви не е получил необходимите си микро и макронутриенти, за да функционира и се появява парадоксът, че независимо от количеството храна, което сте изяли, организмът ви гладува. Последствие от лошата храна е и високото ниво на инсулин в организма. Инсулинът е анаболен хормон,който тялото произвежда, за да „потуши” високите нива на кръвната захар. Кръвната захар се повишава, когато се нахраним и главно от храни богати на въглехидрати. Високото ниво на инсулина е последвано от неговия спад, което води до чувсво на умора. Ето от къде се появява желанието ви да си подремнете след като сте обядвали.

Когато се храним балансирано и ядем качествена храна, тези постоянни инсулинови пикове и спадове могат да бъдат избегнати. Това неминуемо ни кара да се чувстваме по-добре,по-бодри,във форма и напълно жизнени и работоспособни през целия ден.

Затова не бъдете лошите „шефове” на организма си, карайки го да гладува, а същевременно изисквайки от него да работи на пълни обороти. Помислете какво бихте могли да направите, за да премахнете вредните навици просто да изядете нещо и на практика да почнете да се храните.