Както всяка сутрин, станах рано и отидох в парка. Единствената част от деня, в която си позволявам да забавя скоростта...и просто да се наслаждавам на заобикалящия ме свят...и ето че дойде време да си тръгна и да се захвана със "задачките си"...стигам до пешеходната пътека и сякаш се телепортирам в друг свят...свят в който всеки изглежда е включил на автопилот, всеки се "състезава" кой ще запълни времето си до последната секунда с някакви ВЕЛИКИ ДЕЛА!
...и ето, че чувството на вина нахлува у мен... бях загубила цели 40 минути от живота си, разхождайки се в парка? Как можех да си го позволя...ами ако бях отделила това време да анализирам продажбите на конкуретната фирма; да проуча бизнеса и да направя най-добрата инвестиция...тогава шансовете ми да спечеля щяха да са толкова големи...а аз си губя времето разхождайки се сред някаква природа, която без друго е на път да бъде заличена от "растящи" блокове, хотели и административни сгради. Колко сантиментално ще кажете! Каква романтичка....та кой се наслаждава на нещо толкова обикновено, като природата, когато мога да подкарам някое бъги в гората, да се наям в McDonald's, да изиграя един Counter Strike и разбира се да не пропусна да се поровичкам в клюкарника facebook.
Когато започнах да пиша тази статия имах съвсем различна идея, но аналогично на заобикалящия ме свят и мислите ми профучават през главата ми, като Дженсън Бътън на пистата на Формула 1...
Консюмеризъм,глобализация,интернационализация и какви ли още не думи(които пра баба ми не би могла да произнесе дори и да ги пише по 1страница за домашно) се превръщат в основната цел на обществото. Хората и техният живот вече не са цел, а само средство за постигане на все по-голям икономически просперитет и машинизиране на ежедневието.
Нима не забелязвате колко е парадоксално...създаваме невиждани технологии, лекарства, модели за разрушение...исках да кажа..за управление, като уж това трябва да допринесе за по-доброто ни съществуване. На практика се превръщаме в роби на собствените си творения...
Някак комично е или по-скоро трагикомично, как в стремежа си да докажем кой е по-голям гении унищожаваме нещата, от които наистина се нуждаем- чистия въздух, флората,фауната, естествените източници на хранителни продукти...
Човекът е създал земеделието, земеделието води до индустриализма, индустриализма благоприятства развитието на науката, технологиите, увеличената продължителност на живота и изискващия време заседнал начин на живот, консюмеризмът изисква удобство, новият начин на живот и храната започват да разрушават човека...Ето, че на помощ идват органични краставици, домати и какви ли още не щуротии, които имат цени тройни на "обикновените"... Хората се пребиват от работа, за да дават луди пари за по-качествена храна и други удобства и никой не се замисля, че в миналото сме имали всичко това...и в стремежа си да постигнем велики неща сме го унищожили и сега ни се налага да си плащаме повече, за да го получим...
В стремежа си към излишното, загубваме необходимото..
