Размисли и страсти след дългото мълчание...

След дълга почивка от писането в блога,реших, че ще почна отново да споделям мсилите и преживяванията си. Реших да имам два блога единият на български(все пак това е родният ми език) и ще продължа с писането в другия ми блог.

През последните четири месеца доста неща се случиха. Да започнем от там, че здравословното ми състояние се подобри за няколко седмици, след което последва тотален нов срив, който беше доста по-зле от предния. Обикалях ли обикалях по доктори и всеки път ми обясняваха в какво прекрасно здраве съм... може би съм една от единствените, която на изследвания е по-здрава и от Херкулес, но иначе няма сили да стане от леглото... Както може би се досещате това определено рефлектира върху тренировките ми...от няколко месеца тренирам, колкото да не изпадна в депресия, че съм далече от нещото, което най-много обичам-да спортувам... Ще пропусна и лятното републиканско... но това не е най-важното... сега това което най-много искам е да се открие причината за перманентната умора и безсилие и естествено новопоявилите се симптоми-болките в лявото и дясното подребрие... Предстоят ми някои изследвания тази седмица и да видим до къде ще стигнат нещата...

През тези месеци освен възходите и паденията по отношение на здравето, преминах и през доста възходи и падения на психиката... имах моменти на отчаяние,когато ми се искаше да се откажа от всичко, но естествено, че не го направих... опитвам се да намеря други неща,които да запълнят съзнаниео ми докато се оправя и съм готова да тренирам, както тренирах преди. Прекарвам доста време в четене на книги и статии посветени на тренировките и здравословното хранене, както и на любимите и мотивиращи биографични книги...


През тези месеци още повече се разпали страстта ми към crossfit-а и смятам да започна сериозно да тренирам по тази методика... В неделя, отидох на първата си crossfit тренировка, но само гледах, тъй като не съм в много добра кондиция, но смятам идната неделя и аз да се включа в боя!

Мисля, че нещата които ми се случиха в последно време ми дадоха един добър урок...и мисля, че си го заслужавах, тъй като амбициите ми в последните години надвишават възможностите ми и трябваше някой да ми натисне "спирачките", тъй като аз очевидно бях безсилна да го сторя сама! Сега само времето ще покаже, кога отново ще съм готова да поема по пътя, по който бях тръгнала и да се надяваме този път да бъда по-разумна...