Вчера сутринта се събудих и нямах търпение денят да започне...имах много хубави планове! Точно привършвах закуската си, когато телефонът ми звънна. Беше баба ми! За съжаление новината не беше толкова хубава...каза ми, че е паднала по стълбите и се е ударила. Аз веднага отидох да я взема и я закарах в болницата. В началото лекарите мислеха, че си е извадила рамото, но след снимката се оказа, че си е счупила рамото на няколко места и ще се наложи да я оперират и да и сложат пирон.
Тук е мястото да направя една уточнение и да кажа, че баба ми и дядо ми живеят сами... доста весели хора БЯХА!...Преди няколко седмици се наложи да ампутират крака на дядо ми! Той рухна психически и категорично отказваше д аправи всякакви опити да се изправи...той сякаш с еотказа да живее и реши просто да съществува! Всички почнаха да го съдят как нямал грам воля, как го мързяло и т.н. Седях и ги гледах недоумявайки как е възможно да говориш така на човек, който е прекарал последните 73години в перфектно здраве и никоге не е пил дори аспирин... и изведнъж е загубил единият си крак... Включително и баба ми непрекъснато го укоряваше и на моменти му казваше доста сурови неща! Те някак не с еопитваха да се поставят на негово място, а дори и да правеха минимални опити...и сто тояги на чужд гръб са малко!!!
Докато стоях с баба ми в болницата и чаках си мислех, че винаги когато не разбираш, защо човек постъпва по даден начин и почнеш да го съдиш, животът те наказва да ти се случи същото...за да го разбереш!А какво значи да съдиш?... да се изненадаш от постъпка или да обсъдиш постъпка, да изразиш неодобрение или пък може би по-скоро НЕУВАЖЕНИЕ към постъпката...аз мисля,... че да съдиш е да влагаш злоба в оценката на нечие поведение...Всеки има право за себе си и пред другите да оцени постъпка или действие според своите разбирания, ценности и морал!...Злобата СЪДИ,затова е и казано - "Не съди, за да не бъдеш съден." или с други думи "Не мрази, за да не бъдеш мразен"!
Всеки човек има причина за поведението си! Когато си силен и стоиш изправен, нещата винаги изглеждат лесни....но тежко ти, когато паднеш и трябва д анамериш сили да се изправиш!... Не забравяйте, че единствения случай в който трябва да сте над другите, е когато им подавате ръка да се изправят!
...мисля, ч етова се случи на баба ми, за да в някаква степен да разбере как се чувства дядо ми и да не го съди толкова много... а дали тя ще го разбере и ще си вземе поука...надявам се!...горко му на този, който не се учи от грешките си,защото е обречен да ги повтаря отново и отново и аналогично да получава едно и също...
No comments:
Post a Comment