Новата ми страст кросфит-а, започва да става все по-голяма част от живота ми. Минаха не повече от три седмици от първата ми тренировка и не искам, това което ще кажа да изглежда като прибързано заключение...но кросфит-а беше промяната от която животът ми имаше нужда! Последната година сякаш загубих себе си... Всъщност откакто спрях да играя баскетбол, непрекъснато се лутам в опит да намеря нещо, което да запълни празнината, която баскетболът "остави".
Мислех, че плуването беше нещото, което ще заличи този белег, но нещата се оказаха малко по-различни. Плуването ми даде много...и знаете ли кое беше най-ценното?...срещнах един от най-прекрасните хора, които човек може да има честта да познава. С негова помощ разбрах доста неща и мисля, че си изградих различни виждания за живота и честно да ви кажа съм много доволна от начина по който гледам на нещата сега!
Да се върна на кросфит-а...след като последната една година се бях вкопчила в плуването смятайки, че това е моят заместител...бях затънала толкова много, че на моменти се чувствах в безизходица. Анемията влошаваше още повече нещата. Влезнах в еидн порочен кръг, излизан еот който не виждах... но както са казали хората, най-хубавите неща се случват, когато най-малко очакваш!
Един ден нямаше какво да правя и гледах филма за миналогодишните Кросфит игри и ме обзе желание и аз да се опитам. Така отидох на стадиона и още след първата ми тренировка, сякаш нещо което отдавна съм изгубила и което ми беше липсвало толкова време се върна отново! И чувството беше...невероятно!
Така реших да дам шанс на кросфит-а и се отказах от плуването! Започнах да чета повече за новата ми "религия" и реших, като ще се правя на кросфитър поне да го направя. като хората и почнах Палео диетата. За тези, които не знаят какво е, този хранителен режим се базира на начина на ядене на предците ни, а именно месо,ядки, плодове,зеленчуци и семена. Та започнах да е храня така и вече от една седмица следвам този режим и мога да ви кажа, че се чувствам изключително добре. Покрай анемията от месеци се чувствам изтощена и безсилна, а сега макар още да не съм се излекувала напълно се чувствам много по-здрава и енергична.
Замислих се как предците ни не са страдали от всички тези болести, които ни измъчват днес. Защо ли? Ами може би, защото храната им е била чиста и естествена, а не изкуствено създадена и бъкана с вредни химикали... Купуваме тонове лекарства, даваме стотици хиляди, даже милиони за медицински изследвания, с надеждата да открием лек за "убийците" на 21век, борим се със зарази и бактерии, а всъщност причината з алошото ни здраве се корени смао и единствено в нас самите или по-точно в храните, които всекидневно консумираме.
Смятам, че повече хора трябва да вземат елементарното решение да се хранят здравословно и така ще се подобри не само здравето, а и животът им...защо съм толкова сигурна ли? Ами защото моят се промени!
No comments:
Post a Comment