Седях на една пейка в парка и гледах хората и децата, които минаваха покрай мен. Изумително е колко голям процент от тях са с наднормено тегло, но още по изумителното е колко от тях не правят нищо, за да подобрят състоянието си, а правят всичко, за да го влошат. Какво "по-хубаво" от прекрасна разходка, с любими хора и с пакет чипс, пуканки или фунийка сладолед? Пълна идилия!
Странно е как още от ранна възраст родителите ни, ни изграждат навици, които в последствие се оказват пагубни за нас. Дали ще е навикът да ядем чипс и бисквитки пред телевизора, докато погълнати от телевизора не усещаме колко храна поглъщаме. Дали ще са дежурните пуканки и голямата кола, които ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да ядем когато сме на кино. Пицарията, която трябва да посетим, за да отпразнуваме току що отминалата ни шоупрограма в училище и други подобни.
Точно в това се корени проблемът на обществото ни днес. В миналото хората са асоциирали храната, като гориво за организма, така че да им помага да издържат на тежкия и изнурителен физически труд. Какво правим ние днес? Свързваме храната с удоволствие! Винаги когато посегнем към някое лакомство, ние подсъзнателно не изпитваме нужда от самата храна,а просто нуждата да изпитаме положителната емоция, с която свързваме този деликатес. Това ни е кодирано още от детските години. Кой не обича да ходи при баба,когато е малък? Баба винаги позволява да прваиш каквото си искаш и наред с това ти приготвя десетки вкусотии, които да те ангажират докато си играеш.
Друг е въпросът и какъв пример дават родителите. Нека разгледаме първо семейството, тъй като взаимоотношенията на родителите и примерът, който дават играят изключително важна роля в живота на детето. Те са пръв образец на междуличностни отношения, който децата възприемат и именно те формират навиците и мирогледа им.
Според изследвания 75% от децата на родители с наднормено тегло, също са „обречени” да наследят фигурата на роднините си. Ще кажете „Естествено, все пак е заложено генетично!”. Но дали всъщност нещата винаги опират до наследственост или има и други причини, които са очевадни, но ние подминаваме в желанието си да намерим оправдание за състоянието си? Ако всяка сутрин се отбивате в Dunkin Donuts, пробвате всичките им донъти,браунита,нови напитки пълни със сметана и захар, после на обяд се отбивате да похапнете пица и сладолед, а за вечеря минавате през KFC да вземете хрупкавите, вкусни пилешки крилца и единственото здравословно нещо в храната ви е листенцето маруля в сандвича от McDonalds който сте хапнали на среща с приятели,как бихте очаквали детето ви да иска да яде плодове,зеленчуци,ядки и месо? Та нали вие сте неговият идол и пример за подражание!?. Ако искаме децата ни да имат по-добър живот и да се чувстват здрави и пълноценни, трябва да променим първо себе си и начина по който им влияем и тогава можем да постигнем успех и с тях.
Миналата седмица отидох на село да видя баба ми. Там беше 10годишната ми братовчедка, която има проблеми с теглото. Малка е, а уж все е на диети...какви ти диети, само като гледах колко вредна и некачествена храна яде ми се искаше да направя нещо, за да ѝ помогна...и несъзнателно успях! Имам навика, когато не изпитвам физическа нужда да ям(т.е. не съм гладна), но изпитвам умствена нужда(т.е. лакомията в мен се обажда), да си взимам някоя сурова чушка,краставица или морков и да ги ям.
Братовчедка ми първите дни ме гледаше с любопитство и ме подпитваше, защо го правя. Аз ѝ обясних и на втория ден, вместо да посегне към бонбоните на масата, тя отиде до хладилника и си взе една краставица, обели я и много прилежно си я наряза. Бях много щастлива, като видях, че бях предизвикала някаква положителна промяна в храненето ѝ. А представете си, ако всеки ден вкъщи има някой, който да ѝ дава положителен пример относно храненето! Мисля, че тогава излишните килограми биха останали в миналото...
Причините за затлъстяването могат да бъдат намерени на още много места, но все трябва да започнем промяната от някъде. В света има около 45милиона деца до 5 годишна възраст, които страдат от затлъстяване и тенденцията е да се увеличават. Нима искате това да бъде бъдещето на децата ни? Да бъдат роби на храната? Нека всеки да се опита да тръгне по пътя към по-здравословен живот, а от там да се надяваме, че и децата ни ще станат наши спътници в това пътешествие.
No comments:
Post a Comment