Вчера сутринта отидох на стадиона, за да получа поредната си "доза" кросфит. Поразкърших се, за да загрея, докато чаках Киро(най-добрият треньор на който съм се "натъквала" :) ). Той дойде и почнахме да тренираме. От известно време на стадиона почнаха д атренират и футбоистите на "Спартак МВР". Не искате да виждате тренировките им! Горките хора! Само си губят времето на стадиона! Изглеждат, като групичка отишла на дебелариум. Като ги погледнете как лежерно се мъкнат по терена и се чудите, защо изобщо си губят времето там, вместо да правят нещо по-продуктивно. Мързели, ще кажете вие! Дали обаче?!. Само в липсата на мотивация и точно дефинирани цели ли се корени причината за тази жалка гледка или има и други виновници?
...в случай, че не сте се досетили, аз ще ви помогна да разгадаем тази мистерия. Мистерията наречена ТРЕНЬОР! Както споделих, от известно време с Киро наблюдаваме как протичат тренировките на футболистите. Като погледнете наставника им, ще решите, че този човек излежава по задължение присъдата си на терена! Една сутрин беше събрал отбора и възмутено ги попита " Наистина ли никой от вас не се сети да купи вестник?"... вестник? За какво му е вестник по време на тренировка? А, да! Забравих, че задачата на треньора е да е в крак с трансфера на чуждите футболисти, а това дали състезателите му тичат, като фламинго, скачат, като жаби и ритат, като ученички е просто детайл....
Да изместим погледа от терена за момент и да се прехвърлим на пистата... там едно високо стройно момиче, тича сякаш всеки момент ще ѝ се разхвърчат "гайките" и ще се разглоби...а нейната треньорка ВСЕОТДАЙНА, както винаги...СИ ЛАКИРА НОКТИТЕ??? Вцепенение... не знаех да се смея или да плача! Трябваше да видите това! Тази жена седеше на една пейка, разперила пръсти и много грижливо оправяше френския си маникюр, докато състезателката ѝ връткаше обиколки до припадък...
Да се качим по стълбите на стадиона и да отидем на алеята, където някакво СВЕТИЛО "колекционира" парите на хората... това е една дама, при която всяка сутрин в рамките на два часа идват три жени, които се надяват да заякнат и да преборят упоритите килограми! ...и как протича една тренировка...ами като ги гледам се чудя дали се учат да пазят баланс върху килимче и да летят над стадиона, като Аладин или си мислят, че тренират? Трябва само да видите как правят напади... мислех, че една от жените ще забие нос в земята, като Уди кълвача...
Мисля да спра до тук с примерите на ВСЕОТДАЙНИ родни треньори и да попитам ТЕ ШЕГУВАТ ЛИ СЕ? Нима всички са последователи на някоя от книгите "Как да забогатеем максимално бързо, с минимално положени усилия"?... не по-скоро имат договор със здравната каса и се опитват да съсипят здравето на колкото се може повече атлети, за да запълнят банковите си сметки... Какъвто и да е случая... картинката е жалка! Винаги съм се чудила на хора, които избират нещо за своя професия, а се отнасят с такова безхаберие към нея... Целта на треньора и целите на състезателите трябва да са в синхрон и те взаимно да си помагат за постигането им. Трябва да се уважават, а уважението идва със загрижеността за другите! Здравето на атлетите, правилното изпълнение на упражненията и подкрепата, трябва да бъдат приоритет за всеки треньор! Има време да се лакирате или да прочетете вестника...
Гледайки тези абсурди в спорта, се радвам, че попаднах на Кирил Любенов и той е мой треньор. Не мога да направя и едно движение по време на тренировка, без то да бъде уловено от зоркия му поглед. На тренировка чувам по хиляда пъти "движи си ръцете покрай тялото","внимавай колената ти да не са навътре","прехвърляй си тежестта на петите" и т.н. ...и знаете ли какво? Имам по-голям прогрес от всякога и на всяка тренировка давам максимума от себе си! Помните ли "мързеливите и демотивирани" футболисти?...мисля, че ако и те имаха треньор като моя,който да седи до тях по време на тренировка и да им помага, щяха да ходят на тренировка със същия ентусиазъм и мотивация, с които ходя аз!
No comments:
Post a Comment