Единственият случай когато си над другите, трябва да е когато им подаваш ръка да се изправят!

Вчера сутринта се събудих и нямах търпение денят да започне...имах много хубави планове! Точно привършвах закуската си, когато телефонът ми звънна. Беше баба ми! За съжаление новината не беше толкова хубава...каза ми, че е паднала по стълбите и се е ударила. Аз веднага отидох да я взема и я закарах в болницата. В началото лекарите мислеха, че си е извадила рамото, но след снимката се оказа, че си е счупила рамото на няколко места и ще се наложи да я оперират и да и сложат пирон.

Тук е мястото да направя една уточнение и да кажа, че баба ми и дядо ми живеят сами... доста весели хора БЯХА!...Преди няколко седмици се наложи да ампутират крака на дядо ми! Той рухна психически и категорично отказваше д аправи всякакви опити да се изправи...той сякаш с еотказа да живее и реши просто да съществува! Всички почнаха да го съдят как нямал грам воля, как го мързяло и т.н. Седях и ги гледах недоумявайки как е възможно да говориш така на човек, който е прекарал последните 73години в перфектно здраве и никоге не е пил дори аспирин... и изведнъж е загубил единият си крак... Включително и баба ми непрекъснато го укоряваше и на моменти му казваше доста сурови неща! Те някак не с еопитваха да се поставят на негово място, а дори и да правеха минимални опити...и сто тояги на чужд гръб са малко!!!

Докато стоях с баба ми в болницата и чаках си мислех, че винаги когато не разбираш, защо човек постъпва по даден начин и почнеш да го съдиш, животът те наказва да ти се случи същото...за да го разбереш!А какво значи да съдиш?... да се изненадаш от постъпка или да обсъдиш постъпка, да изразиш неодобрение или пък може би по-скоро НЕУВАЖЕНИЕ към постъпката...аз мисля,... че да съдиш е да влагаш злоба в оценката на нечие поведение...Всеки има право за себе си и пред другите да оцени постъпка или действие според своите разбирания, ценности и морал!...Злобата СЪДИ,затова е и казано - "Не съди, за да не бъдеш съден." или с други думи "Не мрази, за да не бъдеш мразен"!

Всеки човек има причина за поведението си! Когато си силен и стоиш изправен, нещата винаги изглеждат лесни....но тежко ти, когато паднеш и трябва д анамериш сили да се изправиш!... Не забравяйте, че единствения случай в който трябва да сте над другите, е когато им подавате ръка да се изправят!

...мисля, ч етова се случи на баба ми, за да в някаква степен да разбере как се чувства дядо ми и да не го съди толкова много... а дали тя ще го разбере и ще си вземе поука...надявам се!...горко му на този, който не се учи от грешките си,защото е обречен да ги повтаря отново и отново и аналогично да получава едно и също...

Новият ми наркотик

Днес е Неделя. Обикновено неделите са единствените ми дни без тренировки...но не и тази неделя! От миналата седмица бях решила, че "почивният" ми ден тази седмица ще бъде запълнен с новата ми страст, а именно кросфит!

Та станах аз тази сутрин, закусих със здравословната си палачинка и се отправих към стадиона. И мога да ви кажа, че това беше най-уникалната тренировка, която съм имала през последните 3-4години, а аз имам по 13-14тренировки на седмица... Беше толкова хубаво, хем изморително, хем ефективно... След тренировката за първи път от много време насам усетих онова чувство на умора след тренировка, когато знаеш, че си се потрудил и си е заслужавало!

Сега нямам търпение до следващата тренировка на стадиона. Тъй като сезонът ми в плуването още не е свършил и тренирам двуразово, имам възможност да тренирам на стадиона само в неделя, но сле дтази сутрин съм толкова ентусиазирана, че се чудя как да си комбинирам тренировките, така че д амога да отид аи във вторник и в четвъртък вечерта... :)

Кросфита май ще е новият ми наркотик! :)

Новата ми любима закуска

Ето така изглежда новата ми любима закуска! През последната година и половина, всяка сутрин зкауската ми се състоеше от овесени ядки,мед и белтъци, но от днес нататък "здравословната ми палачинка" от снимката ще измести овеса!

Та как си я направих:
Забърках си 2цели яйца+2белтъка+4ванилии на прах и ги метнах в тигана без мазнина. Когато се опече палачинката, я намазах с мед и я поръсих с канела и за "гарнитура" вместо сладолед си сложих домашно овче кисело мляко. Беше УНИКАЛНО вкусно! Даже нямам търпение до утре сутринта, пак да си направя въпросната палачинка! :)

Имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си

Това е текстът от речта на Стийв Джобс, Изпълнителен директор на “Apple Computer” и “Pixar Animation Studios”, пред абсолвенти в Станфордския Университет

За мен е чест да бъда с вас на този ден, когато се дипломирате в един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших колеж. Даже право да ви кажа, това сега е най-близката ми среща с дипломиране, до която някога съм стигал. Днес искам да ви разкажа три истории от живота ми. Това е. Нищо повече. Просто три истории.

Първата история е за свързването на точките.

Прекъснах в “Рийд Колидж” след първите шест месеца, но останах там като още 18 месеца преди наистина да напусна. Защо прекъснах ли?
Всичко започнало още преди да съм се родил. Биологичната ми майка била млада неомъжена студентка и решила да ме остави за осиновяване. Тя много държала аз да бъда осиновен от образовани хора, затова всичко било уредено так, че да бъда пратен в семейството на адвокат и съпругата му. Само че щом съм се появил, те в последната минута решили, че искат момиче. В това време родителите ми, които били в списъка с чакащи, получили обаждане по сред нощите: „Имаме непредвидено момченце; искате ли го?” – „Да, разбира се” – отговорили. По-късно биологичната ми майка разбрала, че майка ми никога не е завършвала колеж а баща ми дори гимназия. Тя отказала за подпише финалните документи. Склонила чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че някой ден ще ме пратят в колеж. (повече тук)

Размисли и страсти след дългото мълчание...

След дълга почивка от писането в блога,реших, че ще почна отново да споделям мсилите и преживяванията си. Реших да имам два блога единият на български(все пак това е родният ми език) и ще продължа с писането в другия ми блог.

През последните четири месеца доста неща се случиха. Да започнем от там, че здравословното ми състояние се подобри за няколко седмици, след което последва тотален нов срив, който беше доста по-зле от предния. Обикалях ли обикалях по доктори и всеки път ми обясняваха в какво прекрасно здраве съм... може би съм една от единствените, която на изследвания е по-здрава и от Херкулес, но иначе няма сили да стане от леглото... Както може би се досещате това определено рефлектира върху тренировките ми...от няколко месеца тренирам, колкото да не изпадна в депресия, че съм далече от нещото, което най-много обичам-да спортувам... Ще пропусна и лятното републиканско... но това не е най-важното... сега това което най-много искам е да се открие причината за перманентната умора и безсилие и естествено новопоявилите се симптоми-болките в лявото и дясното подребрие... Предстоят ми някои изследвания тази седмица и да видим до къде ще стигнат нещата...

През тези месеци освен възходите и паденията по отношение на здравето, преминах и през доста възходи и падения на психиката... имах моменти на отчаяние,когато ми се искаше да се откажа от всичко, но естествено, че не го направих... опитвам се да намеря други неща,които да запълнят съзнаниео ми докато се оправя и съм готова да тренирам, както тренирах преди. Прекарвам доста време в четене на книги и статии посветени на тренировките и здравословното хранене, както и на любимите и мотивиращи биографични книги...


През тези месеци още повече се разпали страстта ми към crossfit-а и смятам да започна сериозно да тренирам по тази методика... В неделя, отидох на първата си crossfit тренировка, но само гледах, тъй като не съм в много добра кондиция, но смятам идната неделя и аз да се включа в боя!

Мисля, че нещата които ми се случиха в последно време ми дадоха един добър урок...и мисля, че си го заслужавах, тъй като амбициите ми в последните години надвишават възможностите ми и трябваше някой да ми натисне "спирачките", тъй като аз очевидно бях безсилна да го сторя сама! Сега само времето ще покаже, кога отново ще съм готова да поема по пътя, по който бях тръгнала и да се надяваме този път да бъда по-разумна...